"Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни."
Всички познаваме тези нежни стихове, които ни връщат в детството и ни “стоплят” със спомена за бащиния дом и знаем, че са на Димчо Дебелянов.
Кой е Димчо Дебелянов?
Истинското име на талантливия поет с лирична душа е Динчо. Динчо Дебелянов е роден на 28 март 1886 годино в китното градче Копривщица в семейството на Вельо Дебелянов и Цана Стайчина. Кръстен е на дядо си Динчо Дебелян. Красивата природа на родното място, топлината на дома, песните и легендите остават завинаги в душата му и го вдъхновяват да им посвети красиви, лирични стихове.
Когато е само на 9 години, Димчо губи баща си и семейството се премества в Пловдив при най-големия брат Иван. Безгрижното и спокойно детство на плахото и срамежливо момче се прекъсва от отчуждеността на големия и шумен град. Още тук като гимназист, младежът прави първите си стъпки в поезията. За съжаление всички тези стихове по-късно са унищожени.
През 1904 г. Димчо се мести в София. В столицата младежът се среща с представители на българската културна и литературна интелигенция, които предопределят по-нататъшния му поетичен път. Димчо е само на 19 години, а негови кумири са Пенчо Славейков и Пейо Яворов. Срещата му с Димитър Подвързачов и Николай Лилиев оказват огромно влияние върху поетичния път на младия поет. Макар повлиян от именитите поети на своето време, още в ранната поезия на Дебелянов се забелязва своеобразния и самороден талант на бъдещия голям поет.
Заминава като доброволец на Македонския фронт по време на Първата световна война, където умира в сражение с англичаните край Демир Хисар. Загива на 29 години и 6 месеца. Погребан е в двора на българската църква в Демир Хисар. През 1931 г. костите му са пренесени в родната Копривщица. Днес родната къща на поета е превърната в къща-музей. Името на Димчо Дебелянов носи морският нос “Дебелянов” в Антарктика.
Знаете ли кои са псевдонимите на Димчо Дебелянов?
Макар известен главно с нежните си, лирични стихове, Димчо Дебелянов е пишел сатирични творби за хумористични издания.
Най-известните му псевдоними са Аз, Амер, Тафт, Сулбатьор.
Съвсем актуално звучи стихотворението “Разговор в кръчмата”, подписано от Амер
“- От хорски думи хас не струвай,
на свой път, с своите крака!
Живей и много не мъдрувай!
Сега светът върви така!
- Така...
- Жена защо ти й - толкоз много
жени всеобщи има днес,
ще найдеш място, слава Богу -
знай, вятърът е туй свест и чест!
- Хм...чест...
- А щом сполучиш да достигнеш
на служба в висшата среда,
глей нещо едро да задигнеш
за запас в напаст и беда!..
- Е, да...
- Когато старост пък настане,
спокойно почини си - зер
тоз свят на теб не ще остане!
Какво ще пийш:вермут, амер?
Кои са най-известните писатели в света?
Сред най-прочутите му сатирични творби е “Криза”. Макар писано преди повече от 100 години, стихотворението звучи актуално и днес. Написано е през 1908 г. по време на правителствената криза у нас и е публикувано цели 36 години по-късно.
“Шум се дига, шум до Бога,
шум и крясък, шум и бяс,
цяла София в тревога -
ето кризата у нас.
Шефове дебели, мазни
край палата се въртят,
с новини разнообразни
вестникарите крещят.
Тоз погалил, тоз зарязал,
тез ще дойдат! Не! Онез.
Входът някому показал,
другите поканил днес.
Всички ощ неуморими
три нощи веч как не спят.
Мигат ли и пред очите им
все се кокали въртят.
Ходят, питат като в съне,
не усещат глад, ни мраз.
Всички днес са кат на тръне -
ето кризата у нас.
Само ние хич нехаем
със оръфаний балтон,
само ний не щем да знаем,
че в червения салон
разни планове се сплитат
зарад нов за нас ярем…
Хатовете там се ритат,
ний "магаретата" мрем!.”
