С какво свързвате името на Пейо Яворов?
Още: Обелки от лук - ето за какво могат да се използват
Най-вероятно с едни от най-красивите стихове в българската поезия.
Ето малка част от тях:
“Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи
Не искат и не обещават те…”
"Обичам те – въздушно нежна, в нежна младост,
като на ангела сънят,
и сън си ти вещателен за тиха радост
в нерадостта на моя път,
и първи път за изповед в сърце ридае
доброто и грехът,
и ето ден – и ето тъмнина е…”
Още: Защо хитрите домакини не хвърлят обелките от банани
С участието му в освободителните борби.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Защо не трябва да изхвърляте обелките от картофи
Още: До какви сериозни проблеми може да доведе нелекуваният кариес?
През май 1897 г. Яворов влиза във връзка с дейци на ВМОРО в Сливен и се включва в революционната борба на македонските българи. През 1902 г. става главен редактор на вестник “Дело”, независим македоно-одрински лист. Същата година заминава за Македония и се включва в четата на Михаил Чаков. През 1903 г. Яворов вече е в четата на Гоце Делчев.
След неговото убийство от турците преминава в отряда на Яне Сандански. Заради недоразумения между двамата, Яворов се отделя и застава начело на чета в района на Драма, която скоро след това е разбита от турците. През този си престой в Македония издава и редактира вестник “Свобода или смърт”.
През лятото на 1903 г. Яворов е в София, където се включва в списването на вестник “Автономия” и става главен редактор на вестник “Илинден”. Избран е за член на Задграничното представителство на ВМОРО.
Най-разтърсващото стихотворение на Пейо Яворов
Извън поезията и революционната му дейност, малко известен е фактът, че Пейо Яворов е първият кмет на град Гоце Делчев след Освобождението му през 1912 г.
Още: Какво не се подарява на Коледа
Още: 18 декември - какъв църковен празник е, какво трябва и не трябва да се прави
Град Неврокоп (днес Гоце Делчев) след Освобождението
След Освобождението през 1878 г. град Неврокоп остава в пределите на Османската империя. В резултат от недоволството срещу решенията на Берлинския конгрес, на 5 октомври 1878 г. избухва Кресненско-Разложкото въстание, в което активно участие има и град Неврокоп.
След Берлинския конгрес и въстанието българските институции са затворени, дейците им са прогонени или хвърлени в затворите. До 1882 г. османските власти не признават българските училища в града и не позволяват откриването на нови, но училищната комисия в Солун отменя тази забрана.
Град Неврокоп участва и в боевете по време на Илинденско-Преображенското въстание, организирано от ВМРО.
Градът става част от българската държава след Балканската война. По това време Пейо Яворов се записва доброволец и формира чета. На 17 октомври 1912 г. четите на войводите Георги Занков и Костадин Бояджиев влизат в град Неврокоп, тържествено посрещнати от населението. Неврокоп е освободен без битка по време на Балканската война.
Незабравимо стихотворение от Пейо Яворов
Яворов - кмет на град Неврокоп
При влизането на четите в Неврокоп, около поета се събират негови съратници, за да обсъдят бъдещето на този български край. На 19 октомври 1912 г. на заседание на местния революционен комитет по предложение на ген. Стилян Ковачев за кмет на освободения Неврокоп единодушно е избран Пейо Яворов.
Като кмет Яворов изпраща писмо до премиера Иван Евстратиев Гешов, в което благодари на българите от свободната родина за всички жертви, които дават пред “олтара на целокупното отечество за възтържествуване на народния идеал”.
Големият български поет се изправя пред тежки проблеми - почистването на Неврокоп от останалите в него турски войници, изграждането на местните органи на управление, създаване на болница и започване на редовни занятия в училището.
Яворов остава на този пост едва пет дни, след което потегля с четата си на юг, към Драма, където българите същото очакват свободата. За петте дни управление открива първата градска болница и първата пощенска станция в Неврокоп
В знак на уважение към първия кмет на града, през 40-те години на миналия век в град Гоце Делчев е издигнат бюст на Пейо Яворов.
