Докато малката ни планета има един-единствен официално признат естествен спътник – Луната, то гигантът Юпитер може да се похвали не само с размерите си, но и с броя на естествените си спътници. В орбитата на Юпитер има хиляди малки обекти,но официално признатите от Международния астрономически съюз като спътниците на Юпитер, са по-малко.
Още: Обелки от лук - ето за какво могат да се използват
Колко са спътниците на Юпитер?
Официално признати от Международния астрономически съюз са 95 спътника на Юпитер, но броят на малките обекти в орбитата е толкова внушителен, че се налага Международният астрономически съюз да вземе решение на най-малките да не се дават имена, освен ако не представляват „значителен“ научен интерес.
Тези 95 спътника са открити в течение на няколко века – първите 4 от Галилео Галилей през далечната 1610 година благодарение на ново изобретение, наречено телескоп, но основният брой от спътниците на Юпитер е открит през настоящия век и то от един и същи учен.
Още: Защо хитрите домакини не хвърлят обелките от банани
Астрономът Шепърд държи рекордът по най-много открити спътници на Юпитер, като взима участие в откриването на почти всички спътници на гигантската планета през настоящия век. Откриването на част от спътниците е изцяло негово дело, а на други е резултат от работа в екип, съвместно с други учени. Тези факти красноречиво доказват, че именно Шепърд е ученият, на когото дължим, изсветляването на тайните на Юпитер и откриването на значима част от неговите спътници.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Защо не трябва да изхвърляте обелките от картофи
Още: До какви сериозни проблеми може да доведе нелекуваният кариес?
Ако орбитата на Юпитер се промени, условията на Земята ще станат по-добри
Най-големите спътници на Юпитер
Естествен въпрос, следващ този колко са спътниците на Юпитер е кои от тях са най-големите. Най-големият спътник на Юпитер е открит от Галилео Галилей през 1610 година, носи името Ледена луна Ганимед и е по-голям дори от някои планети – от Меркурий примерно. Счита се, че на Ганимед има подземен океан със солена вода, има собствено магнитно поле, каквото има и нашата планета, както и се предполага, че има и слаба кислородна атмосфера. През 2021 година космически кораб прави и снимки на този най-голям спътник на Юпитер.
Още: Какво не се подарява на Коледа
Още: 18 декември - какъв църковен празник е, какво трябва и не трябва да се прави
Вторият по големина спътник на Юпитер е наречен Калисто. Този естествен спътник на гигантската планета може да се похвали с най-голям брой кратери на повърхността си от всички обекти в Слънчевата система. Новите данни за този спътник сочат, че най-вероятно не е мъртъв както се е считало, а покрит с лед, под който има солен океан.
Третият по големина спътник на Юпитер, открит, подобно на предходните два, през 1610 година от Галилей, се нарича Йо и е осеян с вулкани, изригващи непрекъснато и изхвърлящи фонтани от лава на десетки мили височина. Езера от разтопена лава по повърхността на Йо подкрепят твърдението за множеството вулкани на спътника. Йо е не само един от най-големите спътници на Юпитер, но е и най-вулканично активният в Слънчевата система.
Как се казва най-голямата планета в Слънчевата система?
Четвъртият спътник на Юпитер, също открит от Галилео Галилей, също е сред най-големите или по-точно четвърти по големина. Наречен е Европа и е с размери, които са близки на тези на спътника на Земята – Луната. Скали, водно-ледена кора и вероятно желязо-никелова сърцевина съставляват четвъртия по големина спътник на гигантската планета. Учените са убедени, че има океан със солена вода и атмосфера, съставена основно от кислород.
Любопитен факт е, че се обсъжда, че Европа може да е едно от най-обещаващите места в нашата слънчева система за намиране на среда, подходяща за някаква форма на живот извън Земята. Проучванията по тази тема продължават и предстоят – НАСА изпраща своя космически кораб Europa Clipper през 2024 г., за да проучи дали този спътник на Юпитер има способността да поддържа живот и е планирано да влезе в орбита и да започне търсенето през 2030 г.
Така най-големите спътници на най-голямата планета се превръщат в най-голямата надежда за откриването на среда, подходяща за живот.
