Днес е 24 май. Всеки един българин трябва да знае кой е химнът на българската просвета. Ако поради някаква причина сте забравили или тази информация ви е убягнала, то в статията ще научите повече за „Химн на св. Св. Кирил и Методий“.
Химнът на българската просвета е песента „Върви народе възродени“ по стихове от Стоян Михайловски и музика от Панайот Пипков.
София отбелязва 130 години от написването на химна „Върви, народе възродени“
Още в средата на 19 век са били написани първите български химни, които успяват да прославят българската просвета. Първият сред тях е „Български звезди от Солун“. Той е написан от книжовника Стоян Робовски. Вторият е създаден от основателя на класното училище в Елена – Иван Момчилов. Има още два химна, свързани с прославянето на българската просвета – от Иван Кършовски и от Йордан Ненов.
През 1892 година, на 15 май Стоян Михайловски, който е бил преподавател по френски език в Русенската мъжка гимназия, написва стихотворението „Химн на св. св. Кирил и Методий“.
През 1901 година, на 11 май песента е изпята за пръв път в Ловеч. Една година по-късно песента е била изпълнявана във всяко едно училище в страната.
Оригинален текст на стихотворението „Св. св. Кирил и Методий“:
„Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си поднови!
Върви към мощната просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден —
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, гдето знанието живей!
Безвестен беше ти, безславен!…
О, влез в историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!…“
Тъй солунските двама братя
насърчваха дедите ни…
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!
България остана вярна
на достославний тоз завет —
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет…
Да, ро̀дината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът си всегда!
Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за всесветовната просвета
тя бе неизчерпаем вир;
бе и тъжовно робско време…
Тогаз балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин…
Но винаги духът народен
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!… През десет века
все жив остана ваший глас!
О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте —
заспал в глубока тъмнина;
подвижници за права вяра,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху славянски мир,
бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!
Нек името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в славянството во век веков!
