Две са предсмъртните стихотворения на Никола Вапцаров, писани в килията преди смъртта му - “Прощално” и “Борбата е безмилостно жестока”
Процесът срещу Вапцаров
През март 1942 г. след продължителни агентурни действия започват арести на над 750 комунистически активисти. Около 60 от тях стават подсъдими по дело, известно като “процес срещу ЦК на БРП”. Обвиненията срещу тях са по реда на ЗЗД за сътрудничество и помагателство на терористична група, финансирана от чужда държава във време на война и за организиране на дейност, целяща насилствена промяна на установения държавен ред в Царство България, както и за подривна дейност срещу съюзническите немски войски.
В дома на младия поет са намерени пистолет, агитационни материали и други доказателства, които го уличават в конспиративна дейност. В затвора Вапцаров е подложен на тежки мъчения, в резултат на които признава за нелегалната си дейност.
Процесът започва на 6 юли 1942 г. Протокол от заседание на Софийския военен съд от същата дата показва, че Вапцаров се отрича от показанията, които е дал при разследването.
Докато текат разпитите, той пише едно от двете си предсмъртни стихотворения.
Още: Стихотворение на деня, 22 октомври, от Никола Вапцаров
Прощално
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.
Едно от най-съкровените и най-интимни стихотворения в българската поезия е посветено на любимата на поета - съпругата му Бойка Вапцарова.
Смъртта на Вапцаров
Смъртната присъда е изпълнена на 23 юли 1942 г. малко след 21 часа на Гарнизонното стрелбище в София. Въпреки че до цар Борис III е представена молба за помилване на Вапцаров, тя е отхвърлена.
Преди това, когато Вапцаров знае, че му остават няколко часа живот, пише на стената едно от най-силните стихотворения в българската литература.
Още: Последното стихотворение на Никола Вапцаров
Борбата е безмилостно жестока
Борбата е безмилостно жестока.
Борбата както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и…толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?!
Разстрел, и след разстрела – червеи.
Това е толкоз просто и логично.
Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото те обичахме!”
14 ч. — 23.07.1942 г.
Посмъртно признание
Никола Вапцаров е амнистиран посмъртно след 1944 г. На 3 декември 1953 г. на Втория конгрес на световния съвет на мира във Варшава, Полша, е връчена посмъртно “Почетна награда на мира” на поета Никола Йонков Вапцаров. Наградата му е присъдена на 18 декември 1952 г., а на 19 юни 1953 г. на заседание в Будапеща, Световният съвет на мира, под председателството на Фредерик Жулио Кюри, потвърждава предложението на международното жури.
Почетният знак и грамотата са предадени на майката на поета Елена Вапцарова.
Сред лауреатите на наградата са чилийският поет Пабло Неруда, художникът Пабло Пикасо, композиторът Дмитрий Шостакович, Чарли Чаплин, химикът Ирен Жолио-Кюри, писателят Никос Казандзакис, философът Бъртранд Ръсел.
Стихотворение на деня, 17 юни, от Никола Вапцаров
Стиховете на Никола Вапцаров са преведени на над 50 езика и издадени в над 40 страни.
Вапцаров е единственият българин, носител на това високо отличие.
