Да си представим, че дилър на оръжие или наркотици, или просто крадец на държавно имущество, е натрупал много пари. Не може да ги сложи в банката, защото НАП ще го хванат. За това си купува частен самолет или малка яхта или нещо друго скъпо. Има пари, няма къде да ги вложи, но не може и да ги използва. Трябва или да симулира, че е спечелил от лотария, или хитро да инвестира в легален бизнес, така че следите им да се губят.
Произход на термина „пране на пари“
Изразът се появява през 20-те години на миналия век в Съединените щати: смята се, че американската мафия по това време отваря „пране на пари“, за да легализира незаконните доходи. Няма истински доказателства за това, но терминът е станал широко използван.
Практика за „пране на пари“
Методите за пране на пари са много разнообразни и престъпниците притежават въображение и креативност. Например, киното може да се използва за легализиране на мръсни пари: например известният филм „Вълкът от Уолстрийт“ беше включен в подобен скандал. Този метод беше активно използван: през 90-те години на миналия век организираните престъпни групи тясно си сътрудничиха с независими филмови студия.
Видеоигрите се използват и за пране на пари: престъпниците купуват игрова валута, използвайки откраднати данни от банкови карти и след това ги продават на играчи за истински пари.
Панамските документи (изтичане на поверителни документи през 2015 г. от панамската адвокатска кантора Mossack Fonseca) предизвикаха голяма вълна от разкрития. Оказа се, че държането на офшорни акции лично или чрез тръстове и фондации също може да укрие доходи от престъпна дейност. Затова банките и брокерите затегнаха проверката на клиентите. Тяхната задача е да определят крайните бенефициенти на офшорните компании и източника на доходите им. Ако не е възможно да се потвърди произхода на имота, на такъв клиент се отказва сделката.
Легализирането на незаконни доходи е прикриване на произхода на доходите от престъпна дейност – „пране“ на пари, получени в резултат на незаконна дейност. Можете да легализирате собствения си доход или дохода на друго лице.
Схемите за пране на пари могат да варират по своята сложност. Те могат да включват различен брой лица или вериги от компании. Те могат да бъдат базирани само в една или няколко държави и да използват система за офшорни сметки. Всички те обаче извършват една и съща дейност: затрудняват идентифицирането и доказването, че тези приходи са придобити по престъпен начин.
