Видовден е сръбски празник, отбелязван и в някои историко-географски части на България, главно разположени близо до границата със Сърбия, поради изразено сръбско влияние. Докато у нас обаче на празника се почита Слънцето, омилостивяват се „градушкарите“ – светци или божества, наказващи хората за злините, изпращайки им градушка да унищожи насъщния им като разплата за делата, извършват се народни обреди и ритуали, сред които гадаене на момите кой ще е женихът им чрез стръкове шавар и измиване на очите на слепците с утринна роса, за да прогледнат, то в Сърбия обичаите са само малка част от празника и на него се гледа като на ден свещен и ключов за историята на страната.
Видовден в Сърбия – значимият празник
Видовден за Сърбия е един от най-важните празници, начертал коловозите на историята, миналото и бъдещето на страната. Отбелязва се на 15 юни по стар стил, когато и у нас честваме този празник. В Сърбия денят се отбелязва открояващо се най-вече в източната част – Расинско и в Западните покрайнини.
Видовден – какви поверия се спазват на празника?
В различните части на Сърбия имат различна представа за празника и го отбелязват по различен начин – в западните части Видовден в Сърбия е празник на „Сдухача“, докато в Източна Сърбия Видовден е денят на Халата, носеща бури и градушки, съсипващи труда на хората. Въпреки различията на Видовден в Сърбия се смята, че са се случили и битува вярването, че ще се случват най-значими за историята на страната събития.
Събития в Сърбия на Видовден през вековете
Редица събития от ключово значение, начертали пътя на тази страна, неразривно свързани с историята и развитието ѝ, някои фатални, а други славни победи в битки, са се случили именно на Видовден. Това обяснява значимостта на датата за съседите ни. Сред тези ключови събития, поради които Видовден в Сърбия е толкова специален празник, са:
- Началото на Първата световна война, поставено с атентата в Сараево.
- Краят на Първата световна война, поставен с Версайския договор.
- Първата Конституция на кралството на сърби, словенци и хървати, известна като Видовденската конституция.
- Паметната реч на Слободан Милошевич, обещаващ, че сърбите няма да бъдат никога повече унижавани.
- Приемането в ООН на Черна гора.
- Приемането на Косовската конституция.
- Косовската битка.
Вижте какво не трябва да правите на Видовден
Всички тези събития, така значими за Сърбия, са се случили именно в деня, в който днес се отбелязва Видовден в западната ни съседка. Някои от тях са съвсем съвременни и сме техни свидетели и съвременици – като Косовската конституция например, датираща от 2008 година, докато други ни връщат далеч в историческото минало – като Косовската битка от 1389 година, считана за най-значимото от посочените събития.
Косовската битка на Видовден – какво знаем и какво не знаем за значимото събитие
На Видовден преди няколко века, в далечната 1389 година, е Косовската битка на Косовско поле, част от османското завладяване на Балканите, провела се между войските на Мурад I и основно сръбски въоръжени сили, предвождани от княз Лазар, и част от Плана за създаване на южнославянска държава под сръбско господство, популярен като Великосръбската доктрина.
Тази доктрина вкоренява дълбоко в съзнанието на сърбите денят на битката – Видовден. Летописите сочат като участници заедно със сърбите и на тяхна страна български, албански, чешки войни. Така още в онези далечни исторически времена Видовден е възприет като един от най-значимите, ако не и най-значимият, за историята и развитието на Сърбия.
Историците определят Видовден в Сърбия през последния век като фатална дата, ден, в който определено събитие е ставало вододел и е обръщало историческия контекст на страната в нова посока. До установяването на комунистическата власт в Сърбия Видовден е национален празник. Днес той е държавен празник, всенароден, както и църковен празник за сърбите.
Сръбската православна църква чества Видовден като празник на Светия великомъченик княз Лазар и светите сръбски мъченици. Религиозната същност на Видовден в Сърбия, а и у нас, не е особено позната, денят е значително по-популярен като официален празник в западната ни съседка от 1889 година, когато се навършили 500 години от Косовската битка.
