Човешкото око е удивителен орган, който ни позволява да виждаме света надалеч и отблизо с отлично качество, в ярки цветове и, така да се каже, във формат 3D. Благодарение на невероятните си способности зрението е най-важното сетиво, чрез което възприемаме околната действителност. Като водещ сетивен орган на човешкото тяло, окото е снабдено с многопластова защитна система, за да бъде в безопасност. В тази система сълзите са нещо много повече от елемент на защита, понеже не всички сълзи са идентични по състав и функция, а и често играят ролята на инструмент за предаване на социални и химически сигнали, явни или прикрити, между хората.
Базални сълзи. Всяко око има слъзна жлеза, която непрекъснато произвежда нова слъзна течност, докато старата течност се оттича в малки отвори, наречени „слъзни точки“. Всъщност, можем да кажем, че очите сълзят постоянно. Общо, без да смятаме тези, които леем по конкретен повод, ние, без да усещаме, проливаме около 120 литра сълзи годишно. Тези сълзи се наричат „базални“. Те се състоят от три слоя: слузен, воден и липиден. Липидният или мастен слой създава гладка повърхност, която допринася за по-ясен изглед и действа като своеобразна покривка, предотвратяща изпаряването на първите два слоя.
Сълзите, които чувстваме, усещаме, накратко - осъзнаваме, са рефлексните и емоционалните.
Рефлексните сълзи се освобождават в отговор на опит на чужд или опасен предмет да влезе в окото. В екстрена ситуация, когато то е изложено на опасни химикали, вредни микроорганизми или прахови частици, жлезите отделят големи количества рефлексни сълзи - точно както се случва, когато режем лук. Тогава може да открием, че очите ни се насълзяват и сълзите се стичат по бузите ни. А самият лук отделя агресивните вещества лакриматори – сред които главни са сулфеновите киселини и белтъкът алииназа. Именно те предизвикват защитната реакция на окото, което в отговор на изпаренията на лакриматорите отделя сълзи.
Емоционалните сълзи са третият и може би най-интригуващ вид. Слъзните жлези ги отделят в големи количества, в зависимост от настроението ни. Те могат да се появят в отговор на стрес, напрежение, гняв, тъга, радост или безпомощност. Социолозите твърдят, че тези сълзи са социален поведенчески механизъм, предназначен да предизвика съчувствие от други членове на групата и да изрази емоционалното състояние на човека - но през последните няколко години има все повече доказателства, че сълзите, всъщност, са физиологичен фактор,, предназначен да помогне на човек да се справи с емоционалното си състояние.
Редица проучвания показват, че емоционалните сълзи, които се проливат в отговор на остро емоционално състояние като стрес, тревожност или тъга, съдържат особено високи нива на токсини и хормони, известни като хормони на стреса. Някои твърдят, че такива сълзи са част от механизъм, който помага за бързото отстраняване на тези вещества и подобряване на емоционалното състояние на човек. Известна е фразата: „Поплачи си, ще ти олекне!“.
Високата концентрация на магнезий в сълзите, заедно с освобождаването на естествени болкоуспокояващи, е откритие, което подкрепя това твърдение - тъй като ниските нива на магнезий и наличието на болкоуспокояващи в тялото подобряват нашето настроение.
