Сладкогласният певец Орфей, син на музата Калиопа и речния бог Еагър, живеел в Тракия със съпругата си, красивата нимфа Евридика. Той я обичал много, но не успял да се радва дълго на щастлив живот. Един ден, наскоро след сватбата, Евридика брала пролетни цветя със своите приятелки нимфи; не забелязала в гъстата трева змия, която я ухапала и отровата сложила край на живота й.
Орфей дълго я оплаквал и цялата природа скърбяла, слушайки тъжното му пеене.
Накрая той решил да отиде в подземното царство, за да измоли от неговия господар Хадес да върне съпругата му. През пещерата Тенара слязъл до брега на подземната река Стикс. Но лодкарят Харон отказал на певеца да го вземе в лодката си – с нея превозвал в света на мъртвите само души на умрели хора, а Орфей бил жив.
Още: Качиха гранитна 2,5-тонна скулптура на Орфей над Триград (СНИМКИ)
Тогава Орфей засвирил, омагьосал Харон с музиката на своята лира и успял да се качи на лодката. Харон се почувствал измамен, но все пак го превозил в царството на мъртвите.
Орфей там се поклонил пред трона на подземния бог Хадес и отново засвирил на своята златна лира. Започнал да пее за любовта си към Евридика, описвал в песен си щастливия живот с нея в ясните, светли пролетни дни.
Виждайки неговата дълбока мъка, Хадес се съгласил да върне Евридика към светлината на живота. Но певецът трябвало да изпълни едно условие: докато небесният пратеник на боговете Хермес ги извежда от подземното царство, сянката на Евридика щяла да върви след Орфей и той не трябвало да се извръща назад, за да я види. Ако се обърнел – тя щяла завинаги да остане в света на мъртвите.
Орфей бързо се съгласил на всичко и тримата тръгнали на път. Хермес вървял отпред, следван от Орфей, а зад него пристъпвала сянката на Евридика – едва на белия свят тя щяла да се превърне отново в човек.
Още: Въпреки пътните неволи, Триград се готви за "Орфически мистерии"
Лодкарят Харон ги превозил с лодката си през реката Стикс. Хермес ги повел отново, малко оставало да белия свят. Но Орфей не чувал зад себе си стъпките на Евридика – нали вървежът на една сянка не може да се чуе, и се разтревожил. Обърнал се да провери дали върви след него. В момента на обръщането му сянката на Евридика се разтопила завинаги в подземния мрак.
Орфей останал като вкаменен, обзет от отчаяние – той бил виновен за тази втора смърт. После тръгнал отново към бреговете на Стикс. Но лодкарят Харон, веднъж измамен, отказал да го превози и бил неумолим.
Седем дни и нощи певецът седял на брега на Стикс и проливал сълзи. Едва на осмия ден тръгнал към родната Тракия.
Орфей прекарал няколко години в скиталчество. Той останал верен на Евридика, без да се жени повече. За това местните хубавици, които били влюбени в него заради красотата му, го намразили.
Още: Готвят "Орфически мистерии" в Триград (СНИМКИ)
Един ден той по навик седял сред гората и свирел на лирата си. Забелязали го жрици на Дионис – вакханки (менади), които носели подаръци за празника на своя бог. Една от тях закрещяла, че той е женомразец, и хвърлила камък по него. Всички останали вакханки се присъединили към нея, хвърляли тояги и камъни. Орфей не успял да избяга и загинал. Вакханките захвърлили лирата му в морето, но самият инструмент започнал да свири, а заедно с него животни и цветя оплаквали смъртта на Орфей. Душата на певеца намерила убежище в царството на мъртвите – и там отново срещнал любимата си. Сега Орфей можел вечно да гледа своята Евридика, без да сваля влюбени очи от нея.
Легендата за Орфей и Евридика дошла до нас, разказана ни от Вергилий и Овидий в поемите „Георгики“ и „Метаморфози“.
---
