"Често ми се налага да слушам как някои от нас говорят за Църквата: „Знаете ли, аз не ходя на църква и никога няма да ходя, защото вие сте като гара – прибирате всички. Ако бяха добри хора, нямаше да имам нищо против, а то? Срещнах там един, знаете ли той какъв е? И другите не са по-добри, а за някои въобще не ми се говори. А те ходят на служба, кръстят се…“
Защо в Църквата идват толкова много нещастни, прекършени от живота, неадекватни и просто лоши хора, а светци и праведници почти не се срещат? Това смущава и отвращава много от нас.
Но точно това е и най-хубавото – че наоколо има само болни! Значи вие сте попаднали на точното място. Значи всичко, което сте прочели в Евангелието и сте чули за Христос е истина.
Кого Господ пръв е завел в рая? Разкаялия се разбойник. Митари, блудници, прокажени и обладани от нечисти духове се стичат към Него от всички страни. Не праведници, а болни. На останалите им е безразлично, те и без Него се чувстват добре.
Без Бога е хубаво. Евангелието нарича такова състояние смърт. Защото душа без Бога е мъртва душа.
Ние постоянно бъркаме Небесната църква със земната. Ето оттук идват съмненията, неразбирането и конфузните ситуации. Само там, в царството небесно, всички са светци и праведници. А тук, на земята Църквата е лечебница от греховете, душевните болести и смъртта. В Църквата само Един е абсолютно здрав, чист, съвършен и безгрешен – Нашият Господ Иисус Христос. И чрез Неговата сила Църквата носи избавление и лекува.
Защо в обикновена болница при среща с болни или просто кашлящи хора у никого не възниква желание да бяга от тях, смятайки ги за опасни и луди? Нали затова е болница, за да идват болни и да се лекуват. Църквата също е своего рода болница, където се лекува не тялото, а безсмъртната душа. Със своите страшни рани и болежки болните свидетелстват за изкуството на лекаря, при когото са дошли. Грешниците, решили се да се избавят от греховете и смъртта, свидетелстват за Христа.
Сърцето ми се изпълва с радост, когато наблюдавам хората в храма. Защото Господ е тук, с нас и Той лекува. Често идваме в църквата без самите да знаем защо. Болката, кървящата рана в сърцето ни води. И изведнъж всичко ни минава. Дори не разбирайки напълно службата, дори смътно представяйки си какво се случва, разбираме, че ни става хубаво. Ние сме си същите, сърцата ни са същите, но там, където беше раната сега ни е спокойно и светло. Ние можем да излъжем, да измамим, но собственото ни сърце казва единствено и само истината. И това е най-хубавото, което можем да почувстваме в Църквата."
Автор: Денис Ахалашвили, православен журналист
