Танцът с боси крака върху жарава е уникален ритуал, включен в списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство от 2009 година. Днес нестинарството в автентичния си вид е съхранено само в село Българи в Странджа планина. Танците на нестинарите, босите им крака върху горещата жарава и обичаите преди самия ритуал са запазени на много малко места у нас. Две селца в Община Царево – Кости и Бродилово – се стремят да запазят ритуала, но реално автентични танци върху жарава може да видите само в село Българи, както в няколко гръцки селца. Интересен въпрос е защо нестинари у нас има само в Странджа. Нестинарството е начин на живот и ритуал, който неслучайно е съхранен на шепа места. Този факт има своето рационално обяснение, свързано с положението на Странджа планина и с исторически факти.
Музей на нестинарството се открива в село Българи
Нестинари в Странджа. Защо ритуалът е съхранен само там?
Източна Тракия е мястото, на което се практикувал обичаят в шепа български и гръцки села. През 1913 година част от тези селца попадат в територията на България, а други – в тази на Турция. Странджа планина се простира в по-голямата си част в съседна Турция и едва 35% от планината са в българска земя. Историята на зараждането на нестинарството, обхватът му в близкото минало и разположението на планината дават отговора на въпроса защо има нестинари само в Странджа. Ритуалът е пренесен и в Гърция в малка част от селцата ѝ от гръцкото население, попаднало в територията на Турция и изселило се към Гърция през 20-те години на 20 век.
Какво представлява ритуалът?
Нестинарството е танц върху живи въглени с боси крака, който нестинарите, съхранили традицията, изпълняват вечерта в деня на Св. св. Константин и Елена. Приготовленията за удивителното изпълнение започват от ранни зори с обличане на нестинарските икони с червен план, обсипан с пришити стари сребърни пари и цветя. Традициите през деня преди танца върху жаравата включват шествие, молитва в параклиса св. св. Константин и Елена, отпиване от водата в параклиса, която се счита за лековита на този ден, музика от тъпани и гайди. Ритуалът далеч не се изчерпва с танца върху жаравата, макар да е това най-удивителната му част, която е смайваща с факта, че нестинарите не нараняват и не изгарят краката си, въпреки че танцуват с боси нозе върху горящите въглени. Жаравата по традиция е с диаметър 2 метра, а първи в нея пристъпват най-старите и опитни нестинари. Танците са живи и динамични, после спокойни и бавни и утихват, за да отстъпят място на голямото Костадиново хоро, което е извън жаравата и на което се хващат всички, за да са здрави и честити до следващия свят ден на Св.св Константин и Елена на следващата година.
Първият български 3D документален филм разказва за нестинарството
Как нестинарите не изгарят краката си, танцувайки в жаравата?
Вероятно освен защо има нестинари само в Странджа ви е любопитно и как нестинарите не нараняват краката си и не получават изгаряния по време на танца върху живата жарава. Някои твърдят, че това е магия и чудо, че нестинарите изпадат в транс и висши сили ги пазят. Науката дава друго обяснение – въглените имат ниска топлопроводимост, а повърхността им, когато краката не се заравят дълбоко, не е толкова гореща, че да нарани танцуващите. Нямаме намерение да проверим този факт, а само да се насладим на нестинарите и чудните им танци, да се слеем с традициите и обичаите им и да ви препоръчаме да посетите Странджа на празника на Св. св. Константин и Елена, за да се насладите на ритуала.