Перфекционизмът е натрапчив стремеж към съвършенство. Някои хора дори го смятат за болестно състояние, защото носи негативн част, свързана с ненужни и прекалени стремежи. Но защо трябва да ни влияе негативно, когато единственото, което целим, е да сме най-добрата версия на себе си? Нека разберем повече за това състояние.
Перфекционизмът като инструмент на егото
Хората, категоризирани като перфекционисти, винаги искат да покажат, че те са по-добри, че са съвършени, че нищо не им убягва и т.н. Чрез стремежа си всичко да е на най-високо ниво, те подхранват егото си. Но пък перфектни неща няма и егото ни бива леко понижено, защото при неспособност да свършиш нещо максимално добре, започваш да ставаш раздразнителен и натрупваш негативни емоции у себе си. Недоволство, гняв, безсилие са едни от най-честите последици при непостигане на съвършенство.
Натуралното ни влечение не е перфекционизъм. То е нашият повик
Някои хора смятат, че най-известните произведения на изкуството са породени от перфекционизмът, създадени са от перфекционисти. Но това по-скоро не е вярно. Тези шедьоври са създадени интуитивно – идващи директно от сърцето и душата, без да следват разни правила и т.н. Това е просто вродено влечение, повик на душата ни – изобразяваме това, което чувстваме, без да следим за изрядността му. Именно това го прави ценно и шедьовър, а не че е гледано под лупа дали всичко е съвършено.
Перфекционизмът е вирус в ума
Той наистина пречи на радостта ни, защото не сме доволни от крайните резултати, не може да се зарадваме на плодовете на нашия труд. Понижаваме самооценката си, като в същото време се стараем към съвършенство. Самоунищожаваме себе си, никога не сме достатъчно добри в собствените си очи. Винаги искаме още и търсим повече. Страхуваме се от провала.
Време е да се излекуваме от перфекционизма
Как да се случи? Разбира се, не е лесно и става постепенно. Най-важно е смирението, да приемем, че това е най-доброто спрямо възможностите си в момента, че няма как да е съвършено до последния детайл. Че понякога и ние губим. Трябва да осъзнаем колко малки сме всъщност в сравнение със света, в който живеем. Да разберем, че не превъзхождаме останалите. Ако искаме да сме перфектни можем да го постигнем само тогава, когато приемаме нещата и себе си такива, каквито сме и каквито сме ги сътворили – това трябва да е перфектното в собствените ни очи. Опитваме нови неща, пеем, готвим, рисуваме, шием – и всичко е перфектно. А с всеки изминал опит ще изглежда все по-добре. Обикнете се такива, каквито сте.
