Христо Ботев и задача по математика звучи много странно в едно изречение, нали. Но нашият гениален поет и революционер успява да създаде доста интересни въпроси, които свързват българската история с математиката. Така че, проверете дали може да решите задачите на Христо Ботев.
Какви са задачите по математика на Христо Ботев
Следващите примери представляват математически задачи, създадени от Христо Ботев. Те не само тестват вашата математическа грамотност, но и ви подтикват към размисъл относно историята на България. Като основа се използа 1873 година, когато са издадени:
1.„Борис, цар български, приел християнската вяра в 862 г., а Владимир, княз руски, в 988 г. Колко години българите са се покръстили по-напред от русите?“
2.„Асен и Петър освободиха България от игото на гърците в 1190 г. След 206 години България падна под властта на турците. В коя година отечеството ни изгуби своята свобода?“
3.„Турците покориха Сърбия в 1459 година и владяха над нея цели 371 години. В коя година Сърбия доби свободата си?“
4.„Мохамед II превзе Цариград в 1453 г. Днешният султан Абдул Азис се възкачи на престола в 1861 г. Колко години има от превземането на Цариград до възцаряването на Абдул Азиса?“
5.„България падна под властта на турците в 1396 година. Колко години тя добрува под сянката на султаните? (До която година искате.)“
6."Българската екзархия се състави преди 4 години, т.е. след 103 години от подчинението на Охридската патриаршия под цариградската, а охридската патриаршия падна след 542 години от основаването на търновския патриархат. Кажете ми в коя година се е основал първият патриархат търновски и в коя първият екзархат български?“
7.„Турската държава за 1873 г. е имала 20,637,210 лири приход, а разход 21,404,450 лири. В разхода влазят и разноските за народното просвещение, които са били 82,025 лири, и цивилната листа на н. в. султана, която е 1,126,840 лири повече, отколкото са разноските за просвещението. Намерете: колко лири са не достигали на държавата в 1873 г. и от колко лири се състои цивилната листа на Н. В.?“
8.„Един селянин карал за продан в града 16 кила жито, заспал на пътя и черкезите му откраднали 5 кила. Колко кила са останали на селянина?“
9.„Султанът има 800 жени, които всяка година се умножават с по 75. Колко е достигнал харемът на негово величество в разстояние на 10 години?“
10.„.Свинята се праси 2 пъти в годината, средно число по девет прасета. Ако имаме 12 свини, то за две години колко щат да станат, ако половината от опрасените първата година се опрасят и те два пъти през втората?“
Историята на учебника по математика на Христо Ботев
Христо Ботев е превел учебник по математика от руски на П.П.Михайлов. Макар основната част от учебника да е останала непроменена от оригинала, блестящият ум на Ботев добавя редица задачи, които да възпитат национално съзнание у младите българи. Заслужава да се отбележи, че баща му, Ботьо Петков, е сред най-видните възрожденски учители, а самият Ботев преподава в в Задунаевка, Калофер, Александрия, Измаил и Букурещ. Учебникът използва интердисциплинарен подход, като комбинира знания по алгебра с тези по българска история - метод, който предизвиква както интелекта, така и патриотичните чувства на младите българчета.Ако проверите задачите 9 и 10 - те целенасочено са сложени една под друга, а това коства и съдбата на този учебник.
Защо не сме чували за учебника на Ботев
За съжаление, съдбата на този учебник е да не бъде масово познат. Според биографията на Ботев от Захари Стоянов, не дълго след публикуването на учебника, много от неговите копия са унищожени. Преводът, извършен по поръчка на Любен Каравелов, бива отпечатан в печатницата на Христо Г.Данов. Никой не е прочел тези задачи, тъй като останалата част от превода е абсолютно точна и коректна, а в края на самия учебник са добавени тези нововъдения от Ботев за упражнение на учениците. След като разбрал за стореното, Данов изпратил писмо към Каравелов, в което го обвинявал, че по този начин може да даде повод на Османската империя да закрие всички български училища, които нашите предци са извоювали. След това, голяма част от отпечатаните бройки били унищожени и така не достигнали до българските училища.