Къде се намира язовир Копринка?
Язовир Копринка се намира на река Тунджа в Централна България, на 3 км от Казанлък и близо до село Копринка. Дълъг е около 7 км и е с обща площ от 12 кв. км. Намира се на 390 м надморска височина. Язовирът е основното съоръжение на хидровъзел “Копринка”, който има комплексно предназначение - напояване, промишлено водоснабдяване и електропроизводство.
До язовира се стига лесно от Казанлък към Дунавци, като се прави ляв завой и след около 4,5 км към село Копринка. От едноименното село се продължава на юг. По пътя ще минете през гориста местност с разнообразни растения: дъб, бук, ела, смърч, шипка и др. Може да срещнете и диви животни, сред които сокол, орел, ястреб, невестулка, белка, таралеж, катерица, златка, лисица и др.
За колко време е построен язовир Копринка?
Язовирът е построен за близо 7 години. Строителството му започва през 1947 и продължава до 1954 г. Открит е на 6 септември 1955 г. Условията са много тежки по време на една от най-студените зими в България. Всичко било замръзнало, а температурите са падали под минус 20, минус 25 градуса. Говори се, че има няколко жертви по време на строителството, но никой не знае точно колко и кои са те. Заради забавяне на строителството, са намесва дори Държавна сигурност.
Обновяват пътя и изграждат велоалея от Казанлък до язовир "Копринка"
Изграждането
Идеята за построяването на язовира възниква през 20-те години на миналия век при създаването на водния синдикат. През 1927 г. се правят опити да се изгради язовирна стена. Самата идея за язовир Копринка възниква през 1944 г. Това е вторият язовир в страната след язовир Росица.
Строителството започва през 1947 г. с бригадири, по-късно се включва и международна строителна бригада “Трайчо Костов”, както и руски специалисти. Голяма част от основите на язовирната стена, която е с огромни каменни блокове, добивани в кариерата Гюрла, е прекарвана с каруци, теглени от волове. Едва през 1950 г. е изградена първата теснолинейка за превозване на камъните, които са полагани в основата на стените.
Това е първият язовир, заради който се прокопават тунели през планина за напояване на Старозагорското поле и достигане до водите на язовира. През юни 1953 г. е пробит първият тунел от Средна гора и стената, която се изгражда, е с кота от 20 м. В края на 1953 г. е пробит и вторият тунел през Средна гора. През 1953 г. от Съветския съюз и Чехословакия пристигат строителни машини, багери, булдозери, камиони, бетонобъркачки и друга строителна техника.
След голямо наводнение през август 1951 г. водният стълб на някои места достига височина до 4 м и къса дигата, а водата нахлува върху кофражи, арматура и скеле. Това отлага строителството на язовира с около 6 месеца.
Името
През 1948-1949 г. е решено от международната младежка бригада язовирът да се казва “Георги Димитров”.
Издава се дори вестник “Язовир Георги Димитров”. Първият брой излиза на 24 юни 1952 г., който по-късно е преименуван на вестник “Димитровска правда”. Изданието е седмично. Вестникът подробно разказва за строителните дейности на язовира с богат снимков материал.
От 1992 г. язовирът носи името “Копринка”. Днес на язовира се издига паметник на Георги Димитров, един от малкото запазени негови паметници в цял ръст.
Язовир "Копринка" може да поеме предстоящото снеготопене безпроблемно
Откриване на Севтополис
В периода 1948 до лятото на 1949 г. при строителството на язовирната стена се започва и удълбаване на чашата, където е водосборът на реката с цел увеличаване на обема. Така съвсем случайно се разкрива тракийското селище Севтополис. Спасителните разкопки са съсредоточени върху крепостните стени, съоръжения и укрепения дворец на владетеля Севт III.
Тракийският град е бил разположен на малък полуостров с площ около 7 хектара. Още тогава голяма част от стените и съоръженията на много места са били унищожени, а самият град преди векове е бил разграбен и разрушен. Открити са находки, сред които монети, керамика, съоръжения и един надпис, който представлява клетвен договор между градовете Кабиле и Севтополис.
До 1953 г. не се е знаело точно, че това е Севтополис. Едва след откриването на този договор, археолозите разбирате, че разкопките, които извършват, са на древния тракийски град. Оригиналът на този договор се намира в Археологическия музей в София.
