Във време, пълно с информация, свят, пълен с информация и социални мрежи, често се чувстваме принудени да споделяме всеки момент от живота си с другите. Има обаче една стара мъдрост, която гласи, че всичко започва да върви по-добре, когато спрем да говорим за плановете и целите си. Тази философия носи със себе си по-дълбоко послание относно нашия вътрешен мир, фокус и сила.
Щом решим да запазим плановете си за себе си, ние се освобождаваме от натиска на очакванията на другите.
Обществото често налага стандарти и очаквания, които могат да бъдат бреме за личното ни щастие и успех. Когато не споделяме целите си с другите, ние си позволяваме свободата да се развиваме със собствено темпо, без страх от критика или осъждане. Това е особено важно в ранните етапи на изпълнение на всеки план, когато идеите са все още крехки и се нуждаят от внимание и грижа.
Друг важен аспект на тази мъдрост е способността за концентрация и съсредоточаване.
Когато не се тревожим за мнението на другите хора, можем изцяло да посветим енергията си на постигане на целите си. Когато никой не ни прекъсва, ставаме по-продуктивни и ефективни. Всяка стъпка, която предприемаме, ни отвежда по-близо до нашата цел, без да губим излишно време в обяснения или оправдания на действията си.
Когато не говорим твърде много за плановете си, оставяме място за изненади и спонтанни решения.
В живота често се сблъскваме с непредвидени ситуации, които изискват адаптация. Запазвайки намеренията си за себе си, можем да реагираме гъвкаво на възникващите промени и възможности, без да чувстваме, че трябва да отговорим на очакванията на другите. И накрая, има проблем с енергията. Всеки от нас има ограничено количество умствена и емоционална енергия. Когато говорим твърде много за нашите планове, изразходваме тази енергия за приказки, вместо за действия. Енергията, която трябва да бъде насочена към осъществяването на нашите мечти, се губи в разговори, които често не носят конкретни резултати.
Вижте още: Паник атаки и депресия - защо високият интелект обрича на провал
Тази мъдрост не означава, че трябва да станем напълно затворени или потайни. Става дума за това да подбираме с кого споделяме нашите планове и цели. Изборът на правилните хора, на които да се доверите и да ги подкрепите, може да бъде огромна помощ. Но е важно да разчитаме преди всичко на себе си и на вътрешното си ръководство.
В крайна сметка запазването на нашите планове за себе си ни позволява да се развиваме в тишина, без разсейване или натиск. Чрез това мълчание откриваме сила и мъдрост, за които не сме подозирали. По този начин всяка стъпка се превръща в автентичен израз на нашата воля и визия, а постигнатият успех носи по-дълбок смисъл и удовлетворение.
