Нулева кръвна група.
Чували ли сте за това?
Често именно от фантастични и мистични филми можете да научите много.
Например във филма „Чернобил: Зона на изключване“, който е последната част от добре познатата серийна вселена, главният герой има нулев кръвен Rh фактор.
Първоначално си мислехме, че това е художествена измислица, но след като разбрахме, че това е истински научен феномен, с тайната на който учените от цял свят все още се борят.
През последните 50 години кръв с „Rh фактор нула“ е идентифицирана само при 43 души и те са разпръснати по целия свят - Япония, Бразилия, Ирландия и САЩ. Само седем от тях даряват за преливане.
На повърхността на червените кръвни клетки има до 342 антигена. Това са молекули, които произвеждат протеини или антитела.
Липсата на определени антигени на повърхността на телата определя вида на човешката кръв.
85% от населението на света има D антиген, който съответства на положителен Rh фактор - ако не, Rh е отрицателен. В „златната кръв“ няма антигени, така че тя може да бъде прелята на всеки човек с рядък Rh фактор.
Но за хората със „златна кръв“ е подходяща само същата кръв - и това е проблем. Това явление е открито за първи път от австралийски учени през 1961 година. До този момент научният свят беше сигурен, че човешкият ембрион не може да оцелее без всички антигени на Rh групата - обаче, аборигенката, на чиито еритроцити нямаше, беше абсолютно здрава.
Но животът със „златна кръв“ е опасен: в ситуация, в която се изисква преливане, е почти невъзможно да се намери същата, поради което хората с „нулева“ кръв даряват за себе си на малки порции. Този запас може да се използва само с тяхно разрешение.
Как живеят хората с Rh фактор?
Собствениците на най-рядката кръвна група водят потаен и предпазлив начин на живот. Преди пет години списание The Atlantic публикува историята на мъж, който е бил диагностициран със „златна кръв“ на десет години.
Като дете той е приет в една от болниците в Женева със съмнение за честа инфекция и лекарите случайно откриват липсата на антигенната система в кръвта. Оттогава животът му се промени: родителите му се страхуваха, че синът им ще бъде наранен, затова той не почиваше в лагери с други деца и когато момчето порасна и започна да пътува самостоятелно, той избра за пътувания само тези страни, в които има модерни болници.
Днес той кара кола внимателно и има в портфейла си карта на Френската национална имунохематологична референтна лаборатория, в случай че попадне в медицинското отделение.
