Видовден, отбелязван в средата на юни по стар стил, е празник с особено значение за сърбите, които го считат за ден, на който са се случили и ще се случат най-важните за историята и развитието на страната им събития. У нас празникът не се отбелязва масово, а само в някои историко-географски области в Западна България – Трънско, Брезнишко, Годечко, като вероятна причина за това в тези краища да се празнува Видовден, е близкото им разположение до границата със Сърбия и естествено сръбското влияние заради това близко разположение.
Докато обаче сърбите почитат празника като най-важната дата от историята на родината им, на която са се случили Косовската битка, началото на Първата Световна война, Версайският договор, слагащ край на тази война, приемането на конституцията на хърватите и редица други важни и значими за пътя и развитието на Сърбия събития, то у нас Видовден е свързан с култа към Слънцето и предпазването от градушки.
Според народното вярване градушките са възмездие за човешките грехове, поради което българите смятат, че на Видовден ще излязат наяве, ще се видят всички направени злини и ще се прати тяхната цена. Видовден е ден за „плащане на сметката“, за търсене на отговорност, за разплата за злите дела. Ето защо у нас се заканват с думите „Ще дойде Видовден, ще си платиш за това“ и спазват различни интересни поверия на празника.
Видовден – празник на Вида или празник на Видьо?
У нас повечето празници са тясно свързани със значими събития, светци или апостоли. Видьовден прави изключение и е посветен според едни източници на Вида – сестра на светци, наричани градушкари, защото изпращали на грешните градушка, за да съсипе реколтата им и да ги остави гладни, а, според други източници Видовден е посветен на Видо – езическо божество, което изпраща на хората градушките като наказание.
Видовден – поверията, които трябва да знаем
Видовден – поверия и обичаи
Любовни ритуали и такива за изцеление от болести, бележат празника. Сред тях са:
- Миенето на косите и лицата на момите в утрото на празника с роса от растенията, наричана видовска вода, за която се вярва, че има чудодейната сила да разкрасява.
- Гадаене кой ще е женихът им чрез стръкове шавар и кой е пораснал най-бързо и изкласил най-високо.
- Миене на очите на слепците с утринната роса, окъпала билки и цветове в рано по изгрев на празника, за която роса се считало, че лекува проблеми със зрението и дори правела чудеса – слепи проглеждали от силата ѝ.
- Посрещане на изгрева на слънцето на открито и приветстването му с добре дошло като символ на новия живот и новото начало, символ, залегнал дълбоко в традициите и корените ни.
- Изнасянето на чеиза на момите на оградите на къщите им и за да се похвалят с него и на хората, и за да ги види слънцето. Прослънчването на постелки, завивки, килими и други, които не се използват, а само се съхраняват, продължава да се практикува в селцата у нас, като превенция на молци и други вредители, като в повечето случаи не се прави точно на Видовден.
- Забраната да се извършва физическа работа на празника, за да не се разгневят градушкарите и да не изпратят бедствие от небето на хората – градушка, унищожаваща посевите и оставяща ги без реколта.
- Паленето и прескачането на огньове в навечерието на празника, за които се вярвало, че ще разпалят любовта и незадомените ще я срещнат и ще създадат семейство. Огньовете на Видовден се прескачали и за здраве, и за предпазване от градушки.
Видовден днес
Днес у нас Видовден се отбелязва в определени историко-географски области, разположени до границата със Сърбия, където денят се отбелязва като празник от изключително значение. Обредите и обичаите, свързани с Видовден, днес са позабравени и се спазват у нас на шепа места. Името на празника – Видовден – днес се използва като нарицателно за възмездие за извършени грехове, като предупреждение, че рано или късно истината и делата винаги стават ясни и погрешните ще бъдат наказани.
