Последните няколко месеца в социалните мрежи се появиха огромен брой публикации, твърдящи, че хитинът, който се съдържа в насекомите, е вреден за здравето.
Ето и някои от коментарите във Facebook относно хитина и това, че в бъдеще все повече ще се консумират насекоми.
„насекомите са токсични за хората“
„смленият хитин може да се свърже с протеини и да стане много опасен за организма ни“
"слагат „брашно от насекоми в храната ни, при положение, че знаят, че образува рак?!“
"в обвивката на всички бръмбари, щурци, хлебарки и прочие, се съдържа хитин, който е силно токсичен и предизвиква уртикария, сърбежи от главата до петите, алергии и алергичен шок!“
От 2022 и 2023 година вече може да се влагат в храните продукти от насекомите - домашeн щурец, ларвата на малкия мрачник, прелетeн скакалец, жълт брашнен червей.
Насекомите, предназначени за човешка консумация, попадат в обхвата на Регламент (ЕС) 2015/2283 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година относно новите храни. Те са вписани в списъка на Европейския съюз на новите храни, който може да бъде видян в приложението на Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2470 на Комисията от 20 декември 2017 година за изготвяне на списъка на Съюза на новите храни.
Каква обаче е истината?
Хитинът е второто по разпространение в природата полимерно вещество след целулозата. Той е въглехидрат (полизахарид), съдържащ се във външния скелет (кутикула) на раци, насекоми, както и в някои видове гъби, водорасли, дрожди и др., където изпълнява структурно-опорни функции.
Какво представлява хитинът?
Хитинът е полизахарид с мономерна единица N-ацетилглюкозамин. Той се съдържа най-много в кутикулата (външния слой) на гъбите, кръглите червеи и членестоногите, като трябва да се има предвид, че в кутикулата на тези животни, хитинът е само едно от веществата.
Учени призоваха да ядем насекоми, за да подпомогнем селското стопанство
Това означава, че хитин има не само в насекомите, но и в голяма част от морските дарове, както и в гъбите, които се консумират често и от много дълъг период в региона, без това да е довело до тежки странични ефекти, които да са директно следствие от наличието на хитин.
Безопасен ли е хитинът?
За да бъде разрешена употребата на насекоми в различни храни, са извършени изследвания, отнели години. Въпросът е проучен и от Европейския орган по безопасност на храните.
Пред Българската национална телевизия (БНТ) гл. ас. д-р Илия Гьонов от катедра Зоология и антропология в Биологическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" обяснява. Той е специализирал таксономия на цикадови в Германия. Има редица научни публикации върху Fulgoromorpha и Cicadomorpha (Auchenorrhyncha).
"Човешкият организъм няма биохимичен път, по който хитинът, или мономерът му N-ацетилглюкозамин, да се натрупват. Хитинът просто не се усвоява", посочва д-р Илия Гьонов.
Това означава, че излишъкът се изхвърля от храносмилателния тракт под формата на фекалии. Подобно на гъбите и морските дарове, може да предизвика разстройство, в следствие на преяждането с несмилаеми вещества. Несмилаем в човешката храносмилателна система е и още един много разпространен полизахарид - целулозата, добавя д-р Гьонов.
Нещо повече - според гл. ас. д-р Орлин Гемишев от катедра "Биотехнология", на Биологическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" действително човешки целулази няма открити, но хитинази с човешки произход има:
"Те (защото не става дума за един ензим) осъществяват хидролиза на хитиновия полимер до съставния му мономер – така че не може да се каже, че :хитинът със сигурност е несмилаем“.
Заключение
Хитинът е безопасен за употреба в храните показват изследванията на Европейския орган за безопасност на храните (EFSA). Насекоми, в които има хитин, са използвани като храна в редица държави. Освен чрез насекоми, човекът консумира хитин и чрез гъби и ракообразни. Въпреки че не е напълно разградим в човешкото тяло, хитинът се изхвърля навън по естествен път. Има регламент за етикетирането, който задължава производителя да посочва наличието на насекоми в храната на български език, както и какво е тяхното количество.