Хората си отиват от този свят и след остава само празнина, скръб и страдание. Когато един човек почине, най-важното е да се научим как да приемем загубата и да се научим да живеем с нея.
Понякога в живота най-близките ни хора трудно разпознават, когато ние страдаме по някого. Самата скръб може би си остава скрита и подсъзнателна дори за самите нас.
А ето трите вида скръб, които не винаги си личат:
1. Раздяла с човек, когото сме обичали навремето
Хората се променят с времето. Някои стават по-отдръпнати и стесняват кръга на познанствата около тях поради различни причини. Такива хора започват да се виждат все по-рядко с нас, въпреки, че нищо особено не се е случило. Те остават да присъстват в живота ни, но не по начина, по който сме свикнали да общуваме с тях.
За да се дистанцира някого от нас често пъти причина е начина му на живот, ново семейно положение или някои нововъзникнали болести. Не е никак рядко, когато някой човек реши изведнъж да се махне от живота ни без да ни уведоми защо го прави. Ние го приемаме доста шокиращо, а след това остава празнина в душата ни.
2. Загуба човек, който има нелечимо заболяване
Тук знаем какво може да се случи и ние вече скърбим за него с цялото си сърце. Душата ни плаче, макар и на външен вид да изглежда, че всичко е наред. Краят на този човек е предизвестен и ще настъпи, а нашата мъка започва да се увеличава. Не е добре болният да я усеща и често пъти ние се опитваме да скрием истинските си чувства, за да не го наскърбим и депресираме твърде много.
Когато имам приятел, на когото нелечимата диагноза все още не е потвърдена, ние вече сме тревожни и започва да ни е мъчно за този човек. Мислим си и за неговото семейство и любимите му хора, които ще останат без него.
Когато научим подобна новина за някой близък да нас, всичките ни планове и амбиции за бъдещето рухват внезапно. Оптимизмът ни се изпарява, а на негово място се появява реалността. Нашите чувства са разтърсени от скръб и е доста трудно да си стъпим на краката.
3. Загуба на себе си
Ние растем и остаряваме, а светът около нас се променя. С удивление си спомняме как едва ли не скоро сме ходили в детска градина и на училище, а днес вече работим неуморно.
Някои промени са за добро, но други ние преживяваме дълбоко в сърцето си. Липсват ни безгрижните дни и нашето прекрасно детство, а ние осъзнаваме, че това няма да се върне назад. Оставаме с надеждата, че ще предадем нашата позитивна енергия на децата си.
Животът е пълен с обрати и изненади и когато осъзнаем, че нещата не са каквито са били, ние може да тъгуваме за това. Ако сме се разделили с любим човек, това оставя трайна следа в съзнанието ни. Болката е лечима, но остава дълбоко в нас. Когато постигаме някакъв успех, ние винаги си спомняме за него и това ни дава криле да продължим в същия дух.
За да преодолеем скръбта и да се радваме на живота, трябва да потърсим някой човек с положителна нагласа, който да ни мотивира и окрилява. Важно е да знаем, че дори и най-коравите хора страдат, макар и без да го покажат. Така че не сме единствените. Важното е да не губим себе си, а да продължим напред, докато можем.
