Множество свободни работни места в сферата на строителството, шофьори на автобуси, ТИР-аджии... но си стоят все така незаети заради липсата на интерес при безработните. Защо ли е така? И кой професии имат бъдеще в България /и не само/? В написаното по-долу търсим верният отговор на въпроса.
1. IT специалист. Няма как да не започнем точно с това. Колкото и да спада заетостта в отделните отрасли и като цяло в икономиката, има един сектор обаче, където броят на заетите непрекъснато се увеличава. Става дума за сектора "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосьобщения". В този сектор се отчитат и най-високите заплати, дори от традиционно силните енергетика, добивна индустрия, финанси. Тук са включени телевизиите и издателствата, но най-вече информационните технологии и телекомуникациите, които се развиват изключително бързо.
Рейтинговата система на университетите отчита данни, според които студентите, завършили информатика и компютърни науки в последните 5 години, заемат второ място по най-висок среден осигурителен доход.
2. Медицина. Специалистите ни в тази сфера са едни от най-конвертируемите в цяла Европа. Много български лекари и медицински сестри намират работа в европейските страни. А в същото време нашите медицински университети са първенци по привличането на чуждестранни студенти.
Статистиката показва, че в първите няколко години след като са завършили своето образование, медицинските специалисти успяват да се реализират по специалността почти 100% и на практика безработицата при тях е нулева. По официални данни те са сред най-високоплатените.
Дори по време на криза и в страни като България, значително се увеличават разходите по здравеопазването, като подобно нещо се наблюдава и в страните от Запада, в които щедро се финансират здравните системи.
3. Предприемачи. В България има липса на достатъчно предприемачи, особено в експортните и високотехнологични сектори.
От една страна, дефицитът дава по-големи възможности на тези, които смеят да рискуват със собствен бизнес, но също така оказва и натиск за насърчаването на предприемачите и създаването на по-добри условия за тях, чрез различни проекти, обучения, програми.
Предприемачеството е един фактор, който не може да се заобиколи при икономическо развитие. Този фактор ще се разраства неизбежно. Този, на който не му липсва смелост да се включи по-рано, ще се радва и на повече успехи. Разбира се, ще се наложи да се преодолеят несполуки, да се поемат рискове, но важно в случая е позитивната нагласа за бъдещето.
4. Нишови специалности. Масовите и модни направления - администрация и управление, икономика, право - почти 100 хиляди студенти се обучават годишно, а това е причината да има свръхпредлагане на кадри.
Точно заради този факт тези важни направления сами по себе си, нямат добри средни резултати от гледна точка на реализация на пазара на труда и заплащане. Разбира се, че има икономисти, юристи, мениджъри, които са перфектни в работата си, но именно прекалено голямата им масовост прави средното им ниво не чак толкова успешно.
При нишовите специалности, в които учат много малък брой студенти се случва обратното - търсенето на пазара е високо. Това са физика, математика, военно дело, металургия. Дефицитът на специалисти тук води до относително високи доходи и добра реализация.
5. Технологии. Направено допитване до работодателите в България показва, че в следващите 5 години най-голяма нужда от специалисти ще имат хранителните, химическите и биотехнологиите.
"Технология" - това е ключовата дума! Особено новите технолogий, развиващи се бързо. На европейския трудов пазар, новите технологии ще бъдат с високо търсене, на който пазар вече България е пълноправна част.
Но именно експлозивното развитие на технологиите, ще постави към специалистите и по-високи изисквания, ще ги накара да следят постоянно новостите, за да бъдат непрекъснато "в час".
