Със сигурност сте чували израза „Те ти, булка, Спасовден“, който днес се употребява в много по-широк смисъл, а именно за внезапно и неочаквано настъпили събития, от онзи, който дедите ни влагали в него. Любопитно ли ви е да разберете произхода му и за какво са го използвали в едни неотдавна отминали времена?
Изразът, очаквано и видно от името му, е свързан с големия християнски празник Спасовден, наричан още Възнесение Христово – отбелязван първоначално 50 дни след Великден, а от 5 век – на 40 ден след най-светлия християнски празник – Възкресение Христово.
Спасовден е не само имен ден за носещите имената Спас, Стас, Станимира и производните на тях, не само професионален празник на хлебари и сладкари, не просто църковен празник, а денят, в който 40 дни след възкресението си, през които е посещавал учениците си им разказвал за Божието царство, съпровождан от тях и майка си, Христос се изкачва на Елеонския хълм близо до Ерусалим, за да се възнесе в отвъдното. Връзка между това свидетелство в Евнгелието и израза „Те ти, булка, Спасовден“, значение на който коментираме, няма. Тогава какъв е произходът на израза и как точно е свързан с празника?
„Те ти, булка, Спасовден“ – значение и произход
Изразът е свързан с народните обичаи и традиции за Спасовден, с ритуалите, изпълнявани за празника, и по-специално с усилията на жените, които Бог не е дарил с рожба, да заченат своето свидно чедо. За да се случи дългоочакваната магия, в навечерието на празника те преспивали под открито небе върху росенова ливада с купа с вода до главата им и бъклица вино.
Спасовден 2024 – какво се прави на този ден?
Вярвало се, че в нощта преди Спасовден русалките били благосклонни към хората и ги изцелявали чрез ритуала бране на росен. Ако цветчета от росена на сутринта се откриели във водата, поставена до главата на жената, изпълняваща ритуала с надежда да зачене,се вярвало, че магията се е случила. Изразът „Те ти, булка, Спасовден“ произхожда именно от надеждата, вярата, стремежа към зачеване и раждане на дете от жените, все още неуспели да усетят силата на майчинството.
Но докато зачеването не само било очаквано с изпълнение на ритуала, познат като ходене на росен, то днес изразът се използва по-скоро за неочаквани събития. Традицията има и леко еротичен привкус, за който разказват няколко народни приказки, събрани в сборника „Фолклорен еротикон“ от Флорентина Бадаланова. А и как би могло да бъде по друг начин, щом традицията повелявала жената, отиваща на росена ливада, за да приспи там и да я дари Бог с рожба, да бъде не сама, а с придружител, който трябвало не само да е от другия пол, но и да нямат родствена връзка.
А ако се случило зачеване там – на ливадата – на него се гледало като на чудо от Бог, като на непорочно, а не като на изневяра, като детето се отглеждало от съпруга на жената, изпълнила ритуала, считано за негово. Интересни традиции, времена и нрави.
Не само жените, преживели напразни опити да заченат, приспивали върху ливадите от росен ден преди Спасовден, но и тежко и безнадеждно болни хора, които се надявали на изцеление.
Спасовден 2024 - кога се пада, традиции и обичаи
Други ритуали за Спасовден
Освен какво „Те ти, булка, Спасовден“ значение има любопитно е да се потопим в корените и традициите си и да си припомним и други ритуали и народни обичаи, свързани с един от най-светлите християнски празници – Спасовден или още Възнесение Господне. Сред тях са:
- Ритуалите, свързани с молебен за дъжд. По това време на годината – около 40 дни след Великден, дъждовете били особено важни, за да напоят земята и да роди тя богата реколта. По дъждовете на Спасовден се гадаело и каква ще е годината – паднел ли дъжд – богата година чакала отрудените хора. Липсата на дъждец сочел гладни и бедни времена.
- На Спасовден народът вярвал, че душите на мъртвите, разпуснати на Велики четвъртък, за да си спомнят земния живот и да „видят“ близките си, се прибирали в отвъдното.
- На Спасовден се играело и традиционното спасовско хоро, кръстено на празника. Отличавало се с това, че се изпълнявало без съпровод от инструменти. То било дълги години неразделна част от народните веселия за Спасовден, който у нас християните честват като църковен и народен празник, докато в някои страни католиците го отбелязвали и като официален такъв – ден, който е почивен.
