Нашата култура кара хората да вярват, че прическата е въпрос на лично предпочитание, че прическата е въпрос на мода и / или удобство, а това как хората да носят косата си е просто козметичен проблем. Връщайки се обратно към годините на войната във Виетнам, обаче, се очертава съвсем различна картина, която е била внимателно покрита и скрита от погледа на обществеността.
В началото на деветдесетте години, Сали (името е променено, за да защити неприкосновеността на личния живот) е била омъжена за лицензиран психолог, който работи в болницата VA Medical. Там той се е занимавал с военни ветерани с посттравматично стресово разстройство. Повечето от тях са служили във Виетнам.
Сали разказва:.. „Спомням си ясно една вечер, когато съпругът ми се върна в нашия апартамент, държейки дебели официални папки в ръцете си. Те съдържаха стотици страници проучвания, поръчани от правителството. Той беше в шок от съдържанието им. Това, което съпругът ми прочете в тези документи напълно промени живота му. От този момент нататък консервативният ми мъж си пусна дълга коса и брада и никога повече не ги подстрига. Нещо повече, други много консервативни мъже от персонала на VA Medical, последваха неговия пример. Когато прочетох документите, научих защо. Изглежда, че по време на войната във Виетнам, специалните части на правителството са изпратили, под прикритие, експерти, които да подстрижат индианци от резерватите и да направят от тях талантливи разузнавачи (известни са ни техните способности в тази област). Това са били здрави млади мъже, обучени да се движат безшумно през неравен терен. Те са били мъже с изключителни, почти свръхестествени, проследяващи способности. Тези внимателно подбрани мъже са широко документирани като експерти в проследяването и оцеляването.“
След извеждането им от резерватите с тях се случва нещо напълно невероятно. Каквито и таланти и умения да са притежавали в резервата, те мистериозно изчезват. Новобранците един след друг се провалят при поставените им задачи.
Търсейки сериозните причини довели до провала на тези изключително подготвени и талантливи мъже, американското правителство назначава скъпо струващо проучване и ето какво открива то:
Новите прически на индианските военослужещи отнемат способността на тези мъже да стигнат до „разума“ на врага, стават причина те да загубят шестото си чувство и интуицията си, вече не могат да четат едва доловими признаци, нямат достъп до фината екстрасензорна информация.
Ето един типичен тест:
Новобранецът спи в гората. Въоръжен „враг“ настъпва към спящия мъж. Дългокосият се събужда от съня си от силно чувство на опасност и се измъква дълго преди врагът да го приближи, много преди всякакви звуци от приближаването на врага да се чуят.
В друга версия на този тест дългокосият мъж усеща нападението и някак интуитивно разбира, че врагът ще извърши физическа атака. Той следва своето „шесто чувство“ и остава неподвижен, преструвайки се, че спи, но бързо хваща нападателя и го „убива“, тъй като нападателят се протяга да го удуши.
Същият този човек, след като е преминал тези и други изследвания, а след това е получил военната си подстрижка, последователно се проваля на тези тестове, както и на много други, които преди това е изпълнил успешно.
Така се стига до решението всички индиански преследвачи да бъдат освободени от военни прически. В действителност даже ги задължават да си пуснат дълги коси.
