Сурвакането е български народен обичай, изпълняван на празника Сурваки. Сурваки, Сурва или Васильовден отбелязва началото на новата календарна година. Празникът е познат във всички български етнически територии.
Сурвакането започва в ранните часове на Васильовден, който се отбелязва през първия ден от новата година.
Сурвакането се появило преди християнството
Произходът на обичая сурвакане е спорен, но се смята, че има древен предхристиянски характер. Името на обичая (сурвакане) идва от името на магическата пръчка – сурвачка или сурвакница, както и виковете, които придружават магическото действие сурвакане (Сурва, сурва!). Те са дали основание на мнозина да свържат този обичай с прабългарите, имайки предвид името на древноиранския и индоарийски бог на Слънцето Сурья.
В основата на думата "сурвакане" стои коренът "сур" , което означава "огнен" и се свързва с раждането на новото слънце. Основният обичай на Сурваки е т. нар. сурвакане. Група малки момчета обикалят по къщите и потупват членовете на семейството със сурвачки, пожелавайки здраве и плодородие.
Сурвачките са направени от дрян – най-рано цъфтящото и със здрава дървесина растение. Закичвали се стари монети, символ на материалното благополучие. Украсявали ги с нанизи от пуканки, царевица или други семена. Те се слагали с пожелание за изобилие и берекет на нивите.
Червените вълнени конци били символ на здравето. Сушените плодове и червени чушки също са наричани за плодородие.
Често в някои краища на върха на сурвакницата се поставя ябълка, която свързваме с плодородието или пък според други учени е библейски символ.
В Западна България и в някои села в Сакар, Добруджа, Родопите (Чепинско) се провеждат маскарадни игри.
Домакините даряват сурвакарите с кравайчета, сушени плодове, дребни пари и лакомства.
С пожеланията си сурвакарите трябва да прогонят нечистите сили, които върлуват по време на „мръсните” дни и да предпазят хората от тях.
