"Молитва"
Нощ над родния ми дом надвесена,
спят сега неволята и враговете...
Само ти, с съдбата ни примесена,
спущаш си над нас крилете.
Поеми в дъхът си къщиците ни,
с хляба ни, преди зори изваден,
с гостенина-пътника на прага ни,
стигнал късно уморен и гладен.
И с кандилото ни, дето цяла нощ
над леглото в ъгъла не гасне,
за да спят под стряхата ни птиците
със сърца спокойни, ясни.
И със нивите ни, дето целите
в твоето дихание са разлени
- поеми и вярата ни, най-дълбоката,
тихо изкласила във мълчание!
И попий я във недрата си,
чак до дъно, спокойна и вечна -
нощ безкрайна, беззвездна, надвесена,
топла и сърдечна...
