"Декември"
Декември, ти донесе
мъгли и студ, и вятър,
и с облаци надвеси
небето над земята.
И как са кратки дните,
и колко пуст е дворът!
Край огъня присвити,
стоят на топло хората.
Но скоро снеговете
с килимите си бели
гори, нивя, полета
грижливо ще застелят.
На зимата цветята —
снежинките — ще падат
и пак ще е земята
като невеста млада.
И с радост ний тогава
ще си нарамим ските,
и весели, и здрави
ще идем в планините.
