Полетът до Москва е около 9 часа, връщаме си загубени 8-9 часа от живота. Самолета е голямо фюзелажен – тоест голям, макар и доста амортизиран, но пътниците са едва около 25% от наличните седалки. През повечето време в Сибир и Далечния изток се радваме на разкошна слънчева есен, но Москва ни очаква със смръщено небе и максимални температури от 7-8 градуса.
Получавам поредния вайбър от приятел за поредния паднал самолет тук. Можем само да се надяваме, че на нашия поддръжката е достатъчно добра.
Кацаме на Шереметиево както и излетяхме – вечерта. Пред летището задръстването от таксита и луксозни лимузини е огромно. Използваме апликация да си хванем такси и едва едва пъплим към центъра. Апартамента, който сме наели е в огромна каменна сталинистка сграда. Апартамента е с изглед към Москва река и на километър от Кремъл. Оказва се, че това е една от 7-те сестри на Сталин. СЛед Втората световна война Сталин се амбицира да покаже, че и СССР може да строи небостъргачи като в Америка. Построени са 7 небостъргача в нео-сталинистки стил (подобен на триъгълника на властта при нас) и ние сме отседнали в една от тях. За нас по сахалинско време трябва да закусваме, а тук вече е късно вечер, затова лягаме да с надеждата да преборим бързо часовата разлика.
Времето е калпаво – студено, дъждовно и свъсено. Предразполага да стоиш кротко в някой грузински ресторант и дегустираш чудесните им вина.
Москва няма нищо общо с всичко, което до сега видяхме в Русия дотолкова, че бих казал, че са градове в две отделни държави. Градът по нищо не отстъпва на Ню Йорк или Лондон. Чист, подреден, с изумително метро и забележителности на всеки ъгъл. Фасадите на сградите са съвършени. Много хора по улиците няма ако не броим полицията, която е навсякъде. Първа спирка Червеният площад. Винаги съм си представял, че въпросният площад е далеч по- голям, отколкото всъщност е. Имах подобно впечатление и когато се озовах на Тянанмън, макар че пекинския площад определено е по- голям.
Мавзолеят на Ленин се е сгушил до тухлените стени на Кремъл, гледайки във фасадата на ГУМ – разкошен магазин от имперско време. Като човек, видял и Георги Димитров и бил в Египет, не мога да пропусна да зърна и Ленин. Опашката върви бързо, за да стигнеш до централния вход минаваш покрай Кремълската стена, в чийто подножие е пълно с възпоменателни плочи и гробове. Тук са и Сталин и Брежнев и Чернено и Андропов – последните трима помня, тъй като в училище имахме ден на траур при смъртта на всеки един от тях.
Поздравих се с Ленин в сумрачната стая в сърцето на мавзолея и продължих обиколката в сърцето на Русия. Интересно дали дадена личност променя посоката на историята или напорът на събитията така или иначе е щял да доведе до това. Ако е първото, Ленин е променил съдбата на милиони хора – за добро или лошо, включително и на България.
Закусваме в едно кафене в ГУМ – цените също се отличават от тези извън Москва. В ГУМ се влиза след проверка с детектор, за да откриеш нов свят на изобилие и есен.
Влизаме зад стените Кремъл и потокът от хора чувствително се е увеличил, но чужденците по- скоро са изключение. Дъждът продължава да ръми, което пречи най- вече на аудио гида. Зад стените на Кремъл е историята на съвременна Русия, но и нейното настояще.
Кремъл означава крепост и московският кремъл е бил по- голямо дървено укрепление. След поредна война крепостта е опожарена и е изградена наново от бял камък през 14-и век. 15-и век е ключов за Кремъл и за Русия. Всъщност тогава се създава съвременна Русия, обединяваща различни княжества, а Москва става столица. Към края на века стените са изградени наново от червени тухли по проект на италиански архитекти. Италианци изграждат наново и част от църквите и сградите в самият Кремъл.
Зад крепостните стени е сърцето на Русия- няколко църкви, резиденцията на Президента, дворци и музеи. Наполеон влиза в Кремъл в началото на 19-и век, тогава е и поредният унищожителен пожар. Още от времената на Иван Грозни, под Кремъл се намират многобройни тунели, скривалища и проходи. Камбанарията на Иван Велики е сред най- интересните сдания тук. До началото на миналия век това е било най- високата сграда в Москва. Всеки следващ цар изработвал по- голяма камбана от предшественика си. Тази традиция води до изработката на най- голямата камбана в света, тежаща 200 тона. След пореден пожар парче има няма 10 тона се отчупва от нея и днес камбаната е радост за туриста. На метри от нея е Цар топ, друга благодат за кремълският поклонник. След доволен обяд в турски ресторант се шляем из Арбат. Ако Кремъл олицетворява политическата и военна власт, то може би Арбат е противоположност – театри, галерии, хора на изкуството, ресторанти. Монумент на Булат Окуджава се редува с фонтан на Турандот или паметник на Пушкин и Гончарова. Улични артисти подправят атмосферата в Арбат. Тук няма движение, забързани хора, политики, а по- скоро едно приятно наслаждение на времето.
Вечерта завършва в Грузински ресторант, в който едва не заспах на няколко пъти заради часовата разлика с Далечният изток. И храната и питиетата бяха страхотни, но не винаги успяха да ме държат на висота.
Този ден сме отделили на музеите и метрото в Москва. Подковани с конкретна програма, тръгваме към Музеят на космонавтиката, след него сме си заплюли музеят Пушкин. Докато обикаляме огромна Москва, ще посетим и най- красивите метро станции. Ракета в небето, поддържана от титаниев постамент маркира изключителните достижения на СССР в Космоса. Трескаво се отправяме към касите, за да ни полее студена вода – днес е понеделник и нито един музей не работи. Трябва да сменим плана заради това ни недоглеждане. Решаваме да се разходим в околията, докато решим какво да правим. И попадаме на странно място – златни фонтани, арки, павилиони и сгради на бившите съветски републики се редуват в огромни алеи от цветя – Добре дошли във ВДНХ или на български : Изложба на постиженията на народното стопанство. Построен в края на 30-те години като Всесъюзна селскостопанска изложба, този панаир е замислен като витрина на СССП. Всяка чуждестранна делегация е водена тук, за да знае какво е постигнал СССР. Най- емблематични са Фонтанът на народите, Украинският павилион, статуята Работникът и селянката, която се въртеше в началото на всеки съветски филм. Видимо всичко е прясно ремонтирано, а пространствата са огромни. Понеделник и тук е затворил всичко, но и отвън има много за разглеждане – от ракетата Восток – модифицирана балистична ракета или копие на совалката Буран. Малка компенсация за затвореният музей на космонавтиката.
Част от метро станциите на Москва са метро монументи с архитектурата, красотата и историята си. По- голямата част от тях са създадени през 50-те години като символ на следвоенното възстановяване и на съветската власт. Други като Електрозаводская са почерпили вдъхновение от фабриката за крушки, която се е намирала до станцията. Москва има 180 станции и обслужва 9 милиона пътници на ден и едва ли ще сгреши някой ако сравни тази система с втора подземна Москва или с кръвоносната система на руската столица.
SIX-A с нова експедиция до подбрани точки в Азия
Последната ни спирка преди резервираният арменски ресторант е Бункер 42. Историята на този бункер започва през 50-те години, когато е въведен в експлоатация. Състои се от 4 подземни бункера, в които са работили денонощно по 600 души на смяна. Трите бункера са стопанисвани от Министерството на комуникациите като функцията им била да изпратят съобщения до всички подразделения, но най- вече до ядрените войски, за да нанесат удар по противника. Четвъртия бункер бил на военните. Разположен на 75 метра под повърхността, бункер 42 имал 4. Входът бил под фалшива Военна библиотека, която можела да издържи директен въздушен удар.
В случай на ядрен взрив в Москва, протоколът задължавал целият комплекс да се запечата като през първите 60 часа не се пуска външен въздух. Захранването идвало от стотици батерии.
След 60 часа се включват трите дизелови генератора от подводници, а влизащият въздух преминава през три отделни филтър и системи. Храна имало за един месец напред. Изисквало се заповедите за удар и потвърждение, че са изпълнени, да отнемат сумарно 20 минути.
През 1986 г започва тотално реновиране на бункера. Част от тунелите са облицовани в 60 мм стомана, тъй като от влагата бетонът се нарушил. Премахнали цялата аналогова техника и идеята била са минат към цифрова. Промените през 1990-91 спират парите и правителството решава да не завърши обновяването. През 2000 г от бункера се премахва статуса на секретен обект, а десетина години по- късно отваря врати за туристи. Посещението не е само еднообвразно обяснение на гида, а симулира и реални събития. В едно от крилата сме затворени в един тунел, светлините угасват, обявява се код червено и бункерът влиза в оперативна готовност. Движението на метрото някъде из горните пластове е отчетливо, запазени са и част от инструментите, с които миньорите са прокопавали тунелите. Категорично Москва си има свое подземно царство.
От един от най- скъпите градове в света, днес Москва е нормална столица за туристи като нас. Цените в ресторантите не са ниски, но не са много по- различни от тези в България. Обява за търсене на машинисти на метровлакове сочи, че заплатата е малко над 1000 лв. Надписи в метрото призовават да се отстъпи място на стари хора и бременни, чистотата в метрото или по улиците е на ниво, непознато за София. Носенето на маски е по- скоро изключение, като че ли корона вирусът тук не съществува. Градът е като че ли сгушен в себе си, дори малко омърлушен, но в същото време излъскан, великолепен, жив. Вече правя планове да се върна отново, но да избегна понеделника.
