До момента имаме щур късмет с времето в Сибир. Вместо намусено небе, студ и дъжд, се радваме неизменно на слънце и 20+ градуса. Днес ще има малко изключение – ще вали до обяд – идеален ден за рафтинг и риболов. Краката са сковани и умората не ни е напуснала, но нямаме време да пилеем в излежаване.
В 7.20 ще ни вземат инструкторите, за да се отправим към река Бистрая. Времето се е свъсило, дъждът мие пожълтелите брези и ние бързаме към столицата на пирогите в Русия - село Сокачки. Раят на пирожките е изгорял наскоро, затова нахълтваме в съседното заведение. Видовете пирожки определено впечатляват – пържени или печени, с пълнежи от месо до зеле и картофи. Тъй като не пия кафе, грабвам домашен компот – и името и съдържанието са същите като в България. Единствената разлика е, че се продава само сиропа, без плодове.
Хапваме и продължаваме към реката, от където ще се спуснем по течението. Докато дойдат останалите от групата, инструкторите раздуват три възголеми гумени лодки и с градинска машина за издухване на листа ги надуват. Ние сме екипирани с подходящи мембрани, но все пак часове под дъжда рискуват да подгизнем, затова взимаме с готовност предложените дъждобрани, обуваме гумени ботуши, които стигат до кръста и нетърпеливо се оглеждаме за началото на риболова.
Камчатка се счита за рай за рибите и всички, които обичат въпросната риба – мечки и риболовци. Тук основно хвърлят хайвера си тихоокеанските сьомги. И ако за нас сьомгата е един вид риба, то за местните нещата са различни. За най- хубава се счита чевича или king salmon. Тя навлиза в реките тук през юни. След нея се нарежда кижуч- silver salmon, следвана от кита - hambback salmon и накрая ласьос- типът риба, който ние наричаме сьомга.
SIX-A с нова експедиция до подбрани точки в Азия
Тези риби имат удивителен жизнен цикъл. Излюпват се в сладководни реки и езера, където обичайно изкарват зимата и после навлизат в океана. След 3 или 4 години, в зависимост от типа, те се връщат на същото място, на което са се излюпили, за да хвърлят хайвера си. Няколко дни след това умират. При навлизане в сладководните води, сьомгите спират да се хранят, а след като хвърлят хайвера си нагоре по течението, в оставащите им няколко дни живот, охраняват яйцата, защото любителите на хайвер не са само хората. Местните смятат, че сьомгата за месо е добре да се улови, преди да влезе в сладководните води, докато обратното важи за хайвера – той е по- хубав, когато рибата е вече в реките.
Река Бистрая е бърза и прозрачна и риболовът тук е визуален – виждаш къде има риба и я замерваш с куката със стръв – буквално. Нашият водач Владимир се оказва съпруг на жената, от която сме наели апартамента, в който сме отседнали в Петропавловск. Разпитваме за всичко, той с удоволствие ни учи как се лови риба.
Сезонът в Камчатка за риболов е основно през юли и август. Все пак и сега има риби – за някои. Пъстървови рибоци дебнат червени сьомги, за да им отмъкнат хайвера. Червеният цвят идва, когато сьомгата навлезе в сладководните води и вече не е добра за ядене. Володя вади няколко пъстърви като на шега – буквално ги замеря с въдицата и вещо ги издърпва на брега, докато ние втренчено го гледаме. Пъстърва, пъстърва, червена сьомга по погрешка. Връща я във водата и продължава. Решаваме, че в неговата въдица е тайната, защото ние нищо не хващаме. На следващата спирка сменяме въдиците, но резултатът е все същият.
Става обедно време, дъждът спира като по поръчка и ние акостираме на един остров – време е за обяд. Водачите ни, воглаве с Володя, събират сухи дърва за огън, изчистват рибата и слагат черен казан за супа. Сгъваеми маси са опънати, столове наредени и мезетата – изкарани.
Реката бързо отмива десетки трупове на сьомги, закачили се по бреговете. С труповете върви и мириса на разложено, който вятърът отвява към пожълтелите брезови гори наоколо. Докато супата се вари, ентусиасти са нагазили до пояс в реката, за да хванат своята риба, но рибата има съвсем други намерения. Добре, че Володя е зает с обяда.
Остатъците от безобразно вкусната рибена супа, приготвена пред очите ни, се оставят в тих брод от едната страна на острова, където хиляди дребни рибки са в очакване.
Спускането по реката продължава, докато ние, отказали се от риболов, трескаво оглеждаме брега за мечки. В Камчатка има около 12-14 000 мечки и срещите с тях са нещо обичайно. Владимир ги определя като крави – били под път и над път и като цяло безобидни. Има обаче и изключения – особено, когато заради прекомерен улов, сьомгата значително е намаляла.
Следобеда стигаме крайната точка на нашето плаване- на 12 километра от отправната точка. Изкарваме лодките на брега и тръгваме за топлите минерални извори. Тук весела глъч от полуголи местни се киснат в горещите вулканични води. Някои варят яйца, други се топят в ледените води на близката река. Липсва ми само продавачът на варена царевица. Вечерта каним Слава, втората му жена и малката им дъщеря на вечеря, защото какво по- хубаво от това да се видиш на по чаша с местните хора.
