Отказът или избягването на училище е много по-често срещан проблем, отколкото изглежда на пръв поглед и не е свързан само с децата в долните класове на основното училище. Проявява се във всички възрастови групи, както в началното, така и в средното училище.
Вижте още: Фалшивият аутизъм - какви са симптомите и защо се появява
Родителите често признават, че имат дете, с което се „договарят“ за ходене на училище. — Не искам да ходя на училище! е фраза, която все по-често се говори от учениците, а изследванията показват, че този бунт може да е индикатор за по-дълбок проблем – страх от училище.
При децата в по-млада училищна възраст става дума най-вече за първична сепарационна тревожност – страх от раздяла с родителите. По-големите може да се страхуват от оценка и критика – страх ги е да отговарят пред класа, страх ги е да не им се присмиват, ако сгрешат. Някои се съмняват в собствените си способности – страх ги е да не повторят клас, да не влязат в желаната гимназия...
Децата, влизащи в пети клас, често се страхуват от твърде много материали, много нови предмети и непознати учители, особено тези, за които са чували, че са строги. При започване на средно училище, ако детето отиде в друг град, страховете от раздяла също могат да се активират отново.
Страх от раздяла
Изследванията показват, че „страхът от раздяла“ е по-силно изразен при деца, които са преживели травма като развода на родителите си или загубата на любим човек. Също така е важно да се знае, че ако родителят изпитва голям страх и безпокойство от това, че детето му ще ходи на училище, много вероятно е то да се почувства същото.
Децата възприемат чувства и поведение от своите родители, така че ако виждат страх в родителите си, когато ходят на училище, не е необичайно те самите да го развият. В страх от училище те често се оплакват от поредица от физически симптоми – главоболие или болки в корема.
Тези болки и други симптоми, като гадене, сърцебиене, мускулно напрежение, нарушения на съня, умора и изтощение, изчезват през почивните дни и училищните ваканции.
В ситуацията, когато трябва да тръгне на училище, детето се страхува, чувства се застрашено и безпомощно, иска да избяга от училище, има чувството, че не може да усвои учебния материал. Внезапно заявява, че се чувства зле, появяват се физически симптоми.
Страхът от училище може да бъде причинен от „обиждания“ от страна на учителите (поради небрежно писане, говорене по време на час...). Понякога децата излизат от вкъщи, сякаш отиват на училище, а родителите разбират за отсъствията едва когато ги уведомят от училището.
Причини за училищна фобия
Страх от училище има и при деца, чиито родители имат много големи очаквания и най-добронамерено казват на децата: „Със сигурност ще бъдеш отличник, всички ще ти се възхищават“.
Желанието на детето да отговори на очакванията води до страх от провал, до страх да не разочарова родителите, ако не успее в училище, което поражда различни проблеми. Освен това страхът от училище се появява при деца, които растат в семейства, в които родителите се държат свръхпротективно.
Страхът от училище често се появява при деца, които растат в семейство, в което семейната динамика е нарушена, като развод на родителите, интензивни конфликти, родителска болест... така че детето отказва училище, защото изпитва нужда да „контролира новото, неблагоприятна семейна ситуация и по този начин да се предотврати разпадането на семейството“. Страхът може да бъде и следствие от излагането на детето на физическо и вербално насилие от връстници, на път за училище или в училище, но също и изолация от другите ученици в класа или трудности при установяване на социални контакти.
Вижте още: Забавяне на растежа при детето - на какво може да се дължи?
Страх от оценки
Това е форма на училищна фобия, основана на страха от оценка. Среща се при затворени, плахи, несигурни деца, свръхчувствителни към критика, които се подценяват и нямат социални умения и са обект на подигравки от връстниците си. Когато детето стане, за да отговори, се получава блокиране.
След това бяга от час, получава лоши оценки, въпреки че е напълно готов да отговаря, всичко това задълбочава лошите чувства. Родителите трябва да работят върху мотивирането на детето да остане, а не да я избягва. Избягването задълбочава страха, докато справянето и постигането на успех намалява страха. Насърчаването, подчертаването и хваленето на това, което са направили, е много полезно за тези деца.
Как да помогнем?
Първото и основно е да се определи причината за страха. Важно е да разберем какво чувства детето, неговото страдание и да го видим като личност, а не само като ученик. Училището никога не трябва да бъде единствената тема на разговор между родители и деца. Когато се прибере от училище, не го питайте веднага как е било в училище. Попитайте го дали се е случило нещо интересно. Всяко усилие трябва да се похвали независимо от резултата и да се помни, че детето учи за знания, а не за оценка.
Насърчавайте събиранията и приятелствата в класа, но не принуждавайте детето да участва в събирания, за които не е готово. В ситуация, в която то не иска да ходи на училище или се появят симптоми на страх, говорете открито и много търпеливо с детето, а когато то ви се довери, разберете причините, поради които се страхува да ходи на училище.
Проявете разбиране, дори причините да не изглеждат основателни. Едно от важните послания е, че ходенето на училищния психолог не трябва да се разбира като наказание, а като логична помощ за преодоляване на проблемите. Независимо от обстоятелствата, развийте положително отношение към училището и никога не говорете негативно за училище, учители и училищни дейности пред детето си.
Не оказвайте натиск върху детето
Всяко насърчение и похвала от родители и учители дава на детето сили да се изправи отново пред страха, който с времето губи интензитет. Децата трябва да бъдат научени да се изправят пред проблема, вместо да бягат от него. Придобиването на самочувствие също ще засили социалните умения.
Не натоварвайте детето с прекомерни очаквания и не го изнудвайте и заплашвайте за отсъствия, но и не оправдавайте отсъствията му без причина. За лечение на страх от училище могат да се използват различни психологически терапии, но детето ще бъде насочено към тях от педиатър или лекар, след като се установи причината за проблема. Такава терапия може да бъде говорна, ако детето например има проблеми с говора, или може да става въпрос за поведенческа терапия, групова терапия и други подобни.
