Густо, майна, Филибето
“Густо майна, Филибето…
всяка вечер на гизмето
кифли фраш..”
Така възпя Пловдив големият Георги Минчев преди няколко години. И само в няколко думи представи атмосферата в този красив български град. Познавате ли някои от най-характерните пловдивски диалектни думи? Ето част от тях.
Майна
Едва ли има друга по-подходяща дума от тази, която характеризира пловдивчани. Наричат пловдивчани “майни”, а много от тях използват в речта си постоянно тази дума.
Няколко са теориите за произхода на тази дума. Някои специалисти откриват гръцки корени и обясняват популярността на думата с гръцкото население в региона. За други думата е заемка от немското mein (мой).
Топ 7 думи, специфични само за бургаския диалект
Най-разпространено е тълкуването, че “майна” идва от майка, както се пее в песента за цар Иван Шишман “Откак се е мила моя, майно ле”...
И отново в друга народна песен “Стоян мами си думаше: Майно ле, стара майчице…”
“Ако ли, мале, майно ле, жив и здрав стигна до село…” /Христо Ботев, На прощаване/
Освен за родната си майка, българите използват обръщението “майно” и за Света Богородица. Тъй като Библията забранява да се произнася напразно името Господне, част от хората призовават Света Богородица с думата “майко, майка”.Така тази дума се използва все по-често и навлиза трайно в езика на пловдивчани.
Пловдивски диалектни думи
арабия - добър, разбран човек
баламурник – глупак, балама
бахър - студ, студено
гемзе - разходка
гроги, грогясъл - много уморен
густо - нещо хубаво, вълнуващо, интересно
кибича - стоя, чакам с досада
кими кикимде - все ми е тая, не ми пука
кодоши се - шегува се
къртя - спя
лабут - бой
одма - веднага
поркам - пия алкохол
пунта мара - лъжа, глупости
офлянквам се - разсейвам се, бавя се, губя си времето
рапон - недодялан човек
сандър - разиграване
скивам - виждам
пиниз - шега
муфта - аванта
хава - време
Как е хавата? - Какво става?
фиркам - пия алкохол
чалдисвам - учудвам се
шматка - разсеян, разпилян
Айляк
Днес най-популярната дума, която описва Града на тепетата и жителите му, е “айляк”. Може да се каже, че това е дума на новото поколение. Какво е айляк”? Следният вид дава много точно обяснение:
Испанец обяснява на пловдивска майна значението на израза "маняна, маняна".
- "Маняна, маняна" значи: представи си плаж, море, жени, бири, коктейли... абе безделие...
- Аха - казал майничката.
- Сега ти ми обясни какво значи вашето АЙЛЯК?
- АЙЛЯК, майна, е същото като вашето "маняна маняна" ама без цялото това напрежение.
Знаете ли какво означават тези диалектни думи и изрази?
Думата “айляк” не се използва така често извън Пловдив, макар да се появява в българските речници още в края на 19-ти век. Думата е заемка от турската “aylaklık”, което означава “безделие, безцелно скитане”.
Според Яна Генова, директор на Софийската къща за литература и преводи, оригиналното значение на “айляк” е някой, нает да работи всеки месец, който впоследствие знае какво е да имаш и цениш свободното си време. Ако искате да практикувате “айляк”, трябва да “вземете повече парчета свободно време за себе си”, т.е. да “бичите”. Буквалният превод на “бича” е удрям, режа дърво.
“Бича айляк” - това е изразът, който описва днешните пловдивчани и тяхната философия за лежерност, съзерцание, наслаждаване.
Независимо от произход на думата, днес “айляк” е част от съвременния град, има си собствено значение - активно бездействие, нещо, което не трябва да се обяснява, а де се преживее.
