Попаднахме на писмо в социалните мрежи, което е обръщение към всички родители. Авторът коментира поведението на родители, които, според него, винаги обвиняват другите за тяхното нехайство и за това, че нямат силата да контролират децата си.
"НЕуважаеми родители, майки и бащи,
често ви наблюдавам в автобуса или на улицата. Случва се да видя как с безразличие мъкнете децата си и дори не ги поглеждате, когато започнат да ви ядосват. Виждал съм и как с отегчен поглед наблюдавате изблиците им и от време-на време се сещате да им се развикате, без дори да им обясните грешките.
Виждам как нямате желание да ги възпитавате и всеки път, когато блъскат по стъклото на автобуса или се качват с кални обувки по седалките, вие не предприемате нищо. Викането не е възпитание, бездействието също.
Децата ви растат без адекватен контрол и намеса, която да им покаже кое е правилно и кое не. Кое може да ги нарани и кое е безопасно. Разбира се, че когато детето ви стои право на седалка в автобуса цапа, но освен, че цапа може и да падне, ако автобусът рязко спре.
Разбира се и че детето ви може да падне и от лифт, ако не стои на седалката си и се е залепило за вратите, за да вижда по-добре.
За децата си давате всичко, но и не съвсем. Понякога пестите време и усилия, защото ви е омръзнало да бъдете родители. Защото някога някъде някой ви е казал, че вече ви е време и годините си минават, а вие уплашени, че минавате 30-те, решавате, че ви е време за дете.
А не сте готови.
Да имаш дете е лесно, да станеш родител е друга история.
П.С. Приликата със събития и лица е случайна“
