По-голяма част от плантациите с корков дъб се намират в Португалия, която е и основният износител на този материал в света. В Испания също се отглеждат такива дървета, но в много по-ограничени мащаби. Корковите дъбове може да живеят до 200 години, като добивът на материал започва след като дънерът достигне диаметър от 70 см. и височина от 120 см. Обелват се в период не по-малък от 9 години, а първите две реколти не са подходящи за винени тапи.
Корковият дъб е вечно зелено дърво, което дава материал за производство едва към 25-та си годишнина и след това този процес продължава повече от един век. В световен мащаб коркът е култивиран на площ от 2,200,000 хектара, като годишната продукция е около 300 000 тона. Португалия осигурява 60% от това количество, а Испания 30%. Приема се, че производството на корк не вреди на околната среда, като получените продукти са много лесни за рециклиране.
През годината най-подходящ за добив на този материал е периодът от началото на май до края на август. Само тогава корковата кора може да се отдели без да се нанесат трайни увреждания на дървото. Ако продукцията се окаже от високо качество, то тогава тя се използва за направата на тапи, които са предназначени за пенливи вина или такива, които изискват определен период за отлежаване в бутилка.
Хората, които се занимават с обелването на дърветата се наричат секачи. Те използват много остри брадви, нанасяйки два типа удар за осъществяване на добива. Единият е хоризонтален, на височина поне два пъти по-голяма от диаметъра на дънера, а другите няколко са вертикални и се наричат “отваряния”. Този процес е много деликатен, защото се изисква прилагането на известна доза сила, но е изключително важно да не се нарани намиращият се отдолу фелоген(корков камбий), което ще доведе до умиране на дъба. Секачите трябва да са много прецизни при обелването, защото от една страна се стремят да отделят колкото се може по-голямо количество корк наведнъж, а от друга не трябва да наранят нито него, нито дървото. Получените парчета материал се наричат талпи, а пренасянето им, в повечето случаи, става на ръка, тъй като дъбовите плантации са трудно достъпни с автомобил. След транспортирането му, коркът се оставя да съхне.
Средиземноморският тип климат на Португалия е изключително благоприятен за растежа и развитието на корковите дървета. Комбинацията от валежи, слънчеви дни и меки зими е перфектна за отглеждането им. Най-добрият португалски корк идва от градът Алгарв. Той е една от най-известните туристически дестинации в страната и в Европа. Годишно тук идват над 7 млн. чуждестранни туристи. Икономиката в региона се допълва и от производството на риба и морски дарове, плодове, портокали, смокини и лешници. Туризмът играе много важна роля в местната икономика, като градът добива популярност през 60-те години на миналия век. Тогава е бил посещаван предимно от британци, ирландци, германци и холандци, като голяма част от тях притежават собствени имоти тук. Издава се дори отделна местна преса за тази общност. Алгарв е много популярен сред туристите с прекрасните си плажове, средиземноморския климат, безопасността и отсъствието на прекомерно високи цени.
Коркът се прилага при много производства, но предимно от него се правят тапи за вино. Материалът е много гъвкав, еластичен, лек, пресова се лесно и е устойчив на гниене при влага. Благодарение на клетъчната си структура притежава свойството да контролира притока на газове и течности към или извън бутилката. Поради свойствата на материала, тапата прилепва плътно към гърлото на бутилката и може да уплътни евентуални грапавини по нея. Нейната роля е много важна за запазване качествата на виното до достигането му при крайния потребител, поради което се подбира само най-качественият материал. При производствения процес на коркови тапи, повече от половината материал е брак, който се използва на по-късен етап за изготвянето на по-нискокачествени тапи за непретенциозни вина. След обелване материалът се суши около половин година. Следва термична обработка, полиране, обеззаразяване и повторно сушене. Накрая тапите се селектират, а консуматорите могат да разпознаят добрата тапа по това, че се плъзга плавно по гърлото на бутилката.
За съжаление винаги съществува опасност от наличие на дефект във виното в резултат от проблем с корка. Има случаи, когато е дефектна цяла партида бутилки. Този сериозен проблем се дължи на разграждането на лигнина от структурата на корка, поради факта, че тапите се обработват с хлор. Статистиките сочат, че този дефект прави негодно за консумация около 5% от световното производство на вино. Именно на това се дължи все по-честата употреба на винтови капачки. Резултатите са добри и много от произвежданите или внесени у нас вина се бутилират с такива капачки. Според специалистите обаче, корковите тапи трудно ще бъдат изместени от други такива при бутилирането на класните вина.
