Папа Франциск обяви, че на 13 май по време на посещението си във португалското селище Фа̀тима ще канонизира двете овчарчета, на които през 1917 г. се е явила Богородица.
Канонизацията на Жасинта и Франсишку Марто ще бъде по повод 100-годишнината от появата на Дева Мария във Фатима, което е важна част от католическата традиция.
Фатима е място за поклонение подобно на френския Лурд, което се посещава и от болни с надеждата да бъдат изцерени. На 13 май 1917 година Света Богородица се явява на трите деца на местен овчар насред полето.
Тя им казва, че трябва да идват на това място на всяко 13-о число на месеца. Децата се разбрали да запазят в тайна случилото се, но Жасинта я нарушила и на 13 юли дошли любопитни. Хората, които приемали с насмешка детския разказ, се увеличавали, докато Божията майка не оповестила, че на 13 октомври ще се случи чудо. Хиляди станали свидетели на „Слънчевото чудо". Хората могли без проблем да наблюдават слънцето, което наподобявало сребърен диск и се въртяло като огнено кълбо.
На 13 май 1930 епископът на Леириа обявил явлението за истинско и било разрешено официалното почитане на явлението на Дева Мария във Фатима. По време на третото появяване на Богородица на 13 юли тя завещава на трите деца трите тайни на Фатима. През 1941 година Лусия, единственото още живо дете (другите две станали починали от испанския грип), записала първата и втората, а през 1944 и третата. Първите две тайни били дадени директно за публикуване, а третата била изпратена на папата с условие да не бъде публикувана преди 1960. Тя била оповестена чак на 26 юни 2000 г. в Рим. Някои отнасят съдържанието й към покушението срещу папа Йоан Павел II на 13 май 1981, извършено в деня на първото появяване на Дева Мария. При един от разговорите си с папа Йоан Павел II, атентаторът Мехмет Али Агджа се позовава на явлението от Фатима.
Папа Йоан Павел II е посещавал Фатима 3 пъти. Там на 13 май 2000 г. той обявява Жасинта и Франсиско Марто за блажени.
Селището Фа̀тима е в област Сантарен, на 130 км северно от столицата Лисабон. Арабското си име дължи на легенда от XII век, според която дъщерята на известен мавърски благородник, носеща името на дъщерята на пророка Мохамед, от любов към рицар приема християнството и е погребана там.
