Отговорът е: метал волфрам, който е открит в Швеция през 1781 г. от учения Шееле.
Лампата с нажежаема жичка е изкуствен източник на светлина, при който светлината се излъчва от тяло с нажежаема жичка, нагрято от електрически ток до висока температура. Като нагревателно тяло най-често се използва спирала от огнеупорен метал (обикновено волфрам) или въглеродна нишка.
За да се изключи окисляването на нагревателното тяло при контакт с въздуха, то се поставя в колба, вакуумирана или пълна с инертни газове или пари.
Още: И жените могат да завиват крушки
Обикновените крушки с нажежаема жичка, известни от древни времена като "крушките на Илич", започнали от времето на електрификацията, сред компонентите си имат малка деликатна спирала, която е направена от метала волфрам, който е огнеупорен, според неговите физични и химични свойства. Освен това, ако някои метали се изпарят при високи температури, тогава волфрамът перфектно запазва свойствата си. Този метал може да издържи просто на колосални температури.
Самата лампа с нажежаема жичка е изобретена от Едисон, а самата волфрамова жичка е изобретена 30 години по-късно от американеца Уилям Кулидж.
Вътре в лампата с нажежаема жичка има волфрам. От него се прави нишка, т.к. волфрамът има много висока точка на топене. Но не всеки знае от какъв метал са направени спиралодържателите. Тук те са направени от молибден или платина (сплав от никел, желязо и въглерод).
Кои са най-икономичните крушки? С тях сметките ви за ток ще паднат с 20%
