Оставените сами и на тъмно хора могат да спят повече от денонощие, дори без да забележат. Такива са резултатите от експеримент, проведен преди 50 години.
В изданието The Atlantic са публикувани резултатите от експеримент с половинвековна давност, в който взели участие доброволците Жози Лаурес и Антоан Сени. Те се съгласили лично да изпитат върху себе си пълната изолация и самота.
Доброволците няколко месеца живели в тъмна пещера, в която нямало никакъв източник на светлина. В резултат Лаурес прекарала 88 дни в пещерата, разположена във френските Алпи, а Сени – 126. Съответно двамата поставили рекорд по пълна изолация за мъже и жени.
Сени можел да спи 30 часа поред, като при това смятал, че просто е подремнал. Когато Жози излязла от пещерата на 12 март 1965 година, тя смятала, че е 25 февруари. Сени напуснал пещерата на 5 април с увереността, че на календара е 4 февруари.
Двамата загубили от сметките си седмици, а не дни, след като прекарали значително време в тъмнина и изразходвали значителна част от времето в сън. Авторите на изследването стигнали до извода, че нарушенията на съня лишават човека от чувство за време, както и изолацията в тъмнина, в която няма никаква външна стимулация.
В резултат е установено, че човек може да спи 48 часа поред, без това да се отрази на неговия организъм, тъй като в него престават нормално да работят циркадните ритми, ориентиращи го за смяната на тъмнината и светлината.