Очите са по-важни от ушите за възприемането на речта, доказаха американски биолози.
Елиът Смит от университета на Юта в Солт-Лейк-Сити и неговите колеги са стигнали до този извод, опитвайки се да разкрият ефекта, открит преди около 50 години от шотландския психолог Хари Макгърк. Той е забелязал, че човек започва да се опира на визуалното възприемане на информация в случаите, когато звукът и изображението на телевизионния екран не съвпадат.
Авторите на статията са потвърдили съществуването на този феномен и са намерили механизма за неговата поява, проследявайки активността на мозъка на четирима доброволци епилептици, в черепа на които са били поставени електроди, съобщава БГНЕС. По време на експеримента учените са показали на участниците видеа, в които човек е произнасял една сричка.
Някои от тези откъси са били озвучени, но звукът не е отговарял на картината. След като са видели видеото биолозите са питали участниците, какво са чули, и са анализирали импулсите, постъпващи от слуховите центрове и зрението.
Оказало се, че нервната система на доброволците е започнала да се опира изключително на визуалното възприемане на информацията в случаите, когато картината не е съвпадала със звука.
"Ние за пръв път успяхме да свържем сигналите в слуховия център на мозъка с тези, които човекът е слушал в случаите, когато неговите очи са го "мамели". Ние открихме, че зрението наистина влияе върху работата на тази част от мозъка и променя възприемането на реалността, при това тази илюзия не е възможно да бъде отключена. Хората мислят, че между възприемания и реалния свят има тясна взаимна връзка, което далеч невинаги е така", заключи Смит.
