Както почти винаги се случва за подобни „титли“ в съответните класации, по темата за „най-голямото село“ в България също се води спор – дали това е софийското Лозен или силистренското Айдемир. За да не стъпваме на тази хлъзгава дискусионна почва, следваме данните в Уикипедия, която дава превес на силистренската кандидатура с 6484 жители към 2015 г. Лозен остава на второ място с 6098. Данните са по настоящ адрес - но и по постоянен адрес в класацията няма разместване, разликата дори се увеличава.
с. Айдемир
Айдемир се намира само на 2 км от Дунава и на 6 км в западна посока от Силистра. Селото се дели на три части – западната Татарица, централната Айдемир и източната с жилищния комплекс „Деленки“. Основано е преди Освобождението на България през 1878 г. През 1955 г. към него присъединяват съседното село Татарица, което е основано от донски казаци-старообрядци (липовани), избягали заради църковните реформи в Русия в периода 1652-1666 г. и след въстанието на Кондратий Булавин през 1707-1708 г.
В началото Айдемир се наричало Ая Тимур, след това Айдемир, Айтемир. След Освобождението през 1878 г. дори за известно време носи името Княз Хесенски – една от титлите на княз Александър Батенберг.
След Междусъюзническата война според Букурещкия мирен договор Айдемир остава в Румъния, а се връща в България по силата на Крайовската спогодба през 1940 г.
Църквите в с. Айдемир
В Айдемир има две църкви, които определено представляват интерес за регионалните историци и краеведите. Първата е „Покров на Пресвета Богородица“ в Татарица – построена отначало като параклис, но след дострояване получава сегашния си вид. Били са правени много опити да бъде ограбена, преживява и пожар. Тя има камбанария със седем камбани, с които се призовават вярващите на молитви и богослужения или се известяват църковни празници и събития.
Църквата „Света Троица“ е построена от руски войници през 1829 г. по време на поредната война за Освобождение на България и похода на генерал-фелдмаршал Дибич Забалкански. В нея има важни исторически реликви – 2 свещника, излети от дулата на руски пушки, и множество ценни ръкописи, като някои дори са писани върху пергамент. Самата камбана на църквата също е подарена от руски войници. Особено ценни са иконите от периода на Тревненската иконописна школа - които допринасят за обявяването на църквата през 1929 г. за паметник на културата.
Най-дългата река на Балканския полуостров
Край Айдемир на река Дунав функционира фериботният терминал „Силистра“ с граничен контролно-пропускателен пункт към Румъния.
Съществува любопитна хипотеза на местни историци-ентусиасти, че именно в землището на Айдемир се намират древните развалини на дома, където е роден великият римски пълководец Флавий Аеций - победителя на хуните, предвождани от Атила, в битката на Каталаунските полета (в дн. Франция) през 451 г. Това, че Аеций - „последният римлянин“, е роден именно в Дуросторум, днешната Силистра, е доказан исторически факт. Но дали родният му дом се е намирал точно в землището на село Айдемир, все още е недоказана хипотеза на тукашните исторически ентусиасти.
