Лердалският тунел (Lærdalstunnelen) в Норвегия в момента е най-дългият автомобилен тунел не само в Европа, но и в света. Общата му дължина е 24,5 км, а средното време за преминаване - 20 минути. Той свързва градовете Лердал и Еурланд.
Интериорът на тунела е разработен с участието на психолози. Специалистите си поставили за цел да решат проблемите с монотонността на движението в затвореното пространство и да подобрят контрола върху концентрацията на вниманието на водачите. В съответствие с резултатите от проучването тунелът е разделен на 4 секции, като между тях са разположени три зони за отдих. Върху дизайна на тунела работили дизайнери и осветители, които създали разнообразен интериор с помощта на цветни светлини.
Три изкуствени пещери с имитации на дневно осветление са разположени на разстояние около 6 км една от друга. Резултатът от работата се оказал толкова успешен, че тук шофьорите спират често не толкова за почивка, колкото да направят няколко снимки за спомен.
По принцип тунелът е прокопан в твърд масив, но има и участъци от слаба крехка скала. Височината на планината над тунела достига 1400 м, което създава силен натиск върху конструкцията. По време на работата на разстояние около 10 км от Еурланд се образувала дупка в покрива и се срутили около 1000 куб. м скали. За да продължат работата, строителите трябвало да бетонират напълно целия участък и да пробиват отново получената смес от паднали скали и бетон.
Снимка: Svein Harkestad / CC BY-SA 3.0
Стените и покривът на тунела са подсилени с поцинковани стоманени болтове и фиброармиран шприцован бетон. Болтовете с дължина от 2.5 до 5 м насочват напрежението по-дълбоко в скалата, а сноповете от шприцован бетон задържат скалната повърхност. Общо в тунела са поставени 200 000 болта (7-8 болта на квадратен метър). Високата точност по време на строителството е осигурена чрез сателитно проследяване на фиксирани точки и компютърна технология за наблюдение на поведението на скалата.
Били извършени около 5000 взривявания. За всяка експлозия било необходимо да се пробият 100 дупки с диаметър 45-51 мм и дължина 5.2 м за полагане на експлозиви. Всяко взривяване отделяло около 5 куб. скала при разход 500 кг експлозив. За една седмица по този начин изминавали около 60-70 метра. Общо при изграждането на тунела са извадени 2.5 милиона кубически метра скали. Изграждането на пътното платно успоредно с тунелните работи улеснило работата по извозване на скалите с камиони и същевременно намалило замърсяването на въздуха. Вентилационната система включва една вентилационна шахта на разстояние 18 км от изхода на тунела към Еурланд. Високоефективни пречиствателни съоръжения са инсталирани на 10 км от същия изход.
Освен на пътната сигурност, голямо внимание било отделено и на пожарната безопасност – опасността от пожар, предвид използваните в строителството материали, е минимална. Тунелът обаче е снабден с изобилие от аварийно оборудване: аварийни телефони на всеки 250 m, пожарогасители на всеки 125 метра, 15 места за кръгов завой на големи превозни средства, светещи знаци, отбивки. Тунелът се следи постоянно от спасителни служби и еколози.
