Черните дупки в Космоса са места с толкова силна гравитация, която улавя дори високоскоростните фотони на светлината. Смята се, че черните дупки възникват, след като свръх-масивните звезди изчерпят своите термоядрени процеси и угаснат. Когато една звезда угасне, започва да се свива до размера на неутронна звезда. В резултат на изгарянето се образува невероятно голямо количество маса с висока плътност, която изкривява пространството. Така образуваната черна дупка има т. нар. „хоризонт на събитията“ – граница, от която обектите, веднъж „заловени“, не могат да избягат обратно.
Има много предположения и хипотези какво се намира вътре в черните дупки. Някои учени смятат, че там се намират и цели други вселени, но в по-сбит, компресиран вид.
Изследователите смятат, че една по-малка галактика с размери 10% от размерите на Млечния път по-рано е захранвала с енергия и космически газ черна дупка. Но когато Млечният път бил на около една четвърт или една трета от сегашната си възраст, погълнал по-малката галактика. Така черната дупка останала без газ и енергия. Тя просто застинала във времето, което означава, че спряла да расте.
Още: Астрономи опровергаха известната хипотеза на Кер за въртящите се черни дупки
„В процеса на сливане малката галактика загубила целия си газ. Затова растежът на нейната централна черна дупка бил прекъснат, оставяйки я в състояние на междинна маса“, обяснява Надин Ноймайер, астроном от Института по астрономия Макс Планк и съавтор на изследването по тази интересна хипотеза. В резултат на сливането повечето от звездите на по-малката галактика изчезнали. Останала само централната група - която сега наричаме звезден куп „Омега Кентавър“. Това е гигантски кълбовиден звезден куп в съзвездието Кентавър. Определят го като най-големия такъв куп в нашата Галактика - съдържа около 10 милиона звезди. Черната дупка вътре в това струпване е поне 8200 пъти по-масивна от нашето Слънце.
Но това не би трябвало да ни впечатлява особено, защото масивната черна дупка в центъра на Млечния път, наречена „Стрелец A*“, има маса, сравнима с 4 милиона слънца. А пък това число на свой ред бледнее в сравнение със свръх-масивните черни дупки в други галактики, които се оценяват на милиарди слънчеви маси.
Също така кандидат за най-близка черна дупка до Земята е обект, разположен в съзвездието Еднорог до звездата V723 Mon – който може да е на разстояние 1120 светлинни години.
Единствената голяма известна черна дупка в Млечния път - „Стрелец А*“, се намира на приблизително 26 700 светлинни години от Земята.
Още: Черните дупки може да са задни врати към други вселени, твърди учен
„Водят се дебати дали съществуват черни дупки със средна маса по принципq и в частност в Омега Кентавър – нашето откритие ще помогне за разрешаването на този спор“, казва астрономът Максимилиан Хеберле от Института за астрономия „Макс Планк“ в Германия, водещ автор на изследване по въпроса.
Предполагаемата черна дупка в Омега Кентавър се намира на приблизително 17 700 светлинни години от Земята. Да не забравяме: 1 светлинна година се равнява на приблизително 9,5 трилиона км.
Необичайното движение на седем звезди в купа Омега Кентавър предоставя убедителни доказателства за наличието на неуловима черна дупка със среден размер в центъра. Тя е по-голяма от обикновените черни дупки, образувани при колапса на една звезда, но по-малкd от онези чудовища, които се намират в ядрото на повечето галактики.
И нека се успокоим: нито една черна дупка, дори най-близката в момента, не може да причини смъртта на Земята. В космически мащаб те са наблизо, но не достатъчно, за да ни повлияят. Само пряк сблъсък с черна дупка може да доведе до гибел нашата планета, а учените смятат, че това е невъзможно в близките милиарди години.
Още: На всеки 10 години необичайна черна дупка прелита през Слънчевата система
Някой ден Слънцето ще угасне - но не е факт, че ще се превърне в черна дупка, защото за това трябва да съвпаднат множество най-различни фактори.
---
