Думата меритокрация, която произхожда от старогръцката дума kratos, означаваща „власт“, и merito – от латински език, в превод заслужил, е форма на управление на държавата. Произходът на думата и съставните ѝ части ясно сочат кой управлява при тази държавна форма на управление – заслужилите. Меритокрацията дава равни възможности на всички да се докажат, а не поставя в по-изгодни позиции богатите, хората с власт или потекло. При тази държавна форма на управление фактори като социално положение и политическа власт не съществуват и не са мерило за успех.
При меритокрацията богати стават умните и талантливите, можещите и знаещите. Авторитетът при тази форма на държавно управление също следва да е резултат от собствени заслуги, а не наследен от предците или родителите. Той трябва да се основава на постижения, ум, постъпки, талант, знания, умения, дела, а не на връзки, социален статус, богатство и политическа принадлежност.
Знаете ли как се нарича Народното събрание в Древна Гърция?
Меритокрацията гарантира високи нива на ефективност, качество на управлението, обещава възход и напредък, тъй като процесите ще се ръководят от хора, попаднали на мястото, което заемат, не защото са наследници, близки, роднини на Х или У, не защото имат средствата да си платят длъжността, не защото са членове на дадена партия, управляваща към въпросния момент, а само защото знаят, могат и са се доказали. Звучи твърде хубаво, нали?
Произход на меритокрацията
Не, не говорим за произход на думата, който вече изяснихме, а за това къде е възникнала идеята за меритокрацията. Любопитен факт е, че концепцията е позната още от Платон и Древна Гърция, но терминът не се е използвал в онези времена. Рождената му дата е средата на ХХ век, а първото място, на което се среща думата меритокрация, е „Възходът на меритокрацията“ – книга, написана от социолога Майкъл Йънг.
Знаете ли какво означава думата "Демокрация"?
Възможна ли е меритокрацията?
Меритокрацията, макар да звучи като идеалната форма на управление, при която държавите ще бъдат управлявани само от най-кадърните хора, на практика е почти невъзможна, тъй като мнозинството вероятно няма да признае, че не е достатъчно талантливо и можещо, което ще създаде редица проблеми, противопоставяне и бунтове. Поради това много автори, говорещи за меритокрация, подчертават, че тя вероятно би могла да се наложи само чрез диктатура. Диктатурата е обратната страна на демокрацията, ето защо не бихме могли да наречем меритокрацията сходна с демокрацията.
При меритокрация се очаква властта и управлението да са в ръцете на хора, които са доказали уменията си, а доказването би могло да става чрез конкурси и изпити. Трудно е някоя политическа, икономическа или военна система да бъде напълно меритократична. Меритокрацията в чиста форма навярно е невъзможна и утопична, но е хубаво да си помечтаем за управление, администрация и власт, в които се влиза, защото искаш да бъдеш и можеш.
