Мария Илиева определено е от онези жени, които са успели да намерят начин да балансират между материалното и духовното. Тя съчетава работата си за международна фармацевтична компания с отдадеността си към йога повече от 10 години.
"За свободолюбивата ми същност не е изненадващо, че се занимавам паралелно с няколко дейности. Балансирам между работата си за голяма компания, оперираща в сферата на фармацевтичната индустрия, и преподаването на йога. Участвам в проекти, свързани с обучения на студенти и преподаватели. Създавам съдържания за различни медии, летя с парапланер, обожавам тренировките си по Kango Jumps и фитнес, фен съм на високите скорости, трудните връзки и истинските хора…. Опитвам се да бъда подкрепяща съпруга на любимия човек до мен, истински приятел на тийнейджъра, преминаващ през съдбовните си трансформации в зрял индивид."
Мария е истински пътешественик и авантюрист по сърце и душа. Възприема пътуването като бягство от реалността, "панацея, зареждаща, лекуваща и вдъхновяваща...".
"Пътуването е поставено на пиедестал от мен. Като един виден представител на зодия Стрелец, обожавам да пътувам. Новите преживявания, срещата с непознати култури, движението, склонността към рискове ме преизпълват, вдъхновяват и карат да се наслаждавам пълноценно на всеки миг от земния си живот. Затова и в ежедневието си съм такава - не обичам установените форми и модели на общуване и поведение, авторитарността и застоя, еднообразието и ограничаването във всичките му тенденции, са в състояние да разболеят тялото, ума и душата ми."
2020 - предизвикателство за пътешествениците
"2020 г. сигурна съм, както за всички хора, така и за мен е изключително предизвикателство в насока осъзнаване и израстване на духовността и интелекта. Това, което се случи в световен мащаб, ни накара да преосмислим и пренаредим приоритетите си като човешки същества, разби в стената всичките ни представи, нагласи и очаквания за подреденост и комфорт, които си бяхме повярвали, че сме постигнали. Тази опитност ни припомни, че умовете ни могат да бъдат насочени да развиват страх, сърцата ни да изпитват тревога, а телата ни болка.
Точно в разгара на пандемията се случи така, че малка група от волни ентусиасти предприехме пътуване до екзотична и вълнуваща дестинация на кръстопът, заредена с онова, което преследват бекпекърите, а именно – древни паметници, прекрасни планински маршрути, девствени плажове, изчезващи племена, интригуваща история и хора.
До Мианмар по време на пандемия от коронавирус - да или не?
"Пътуването до Мианмар или Бирма, както е старото име на тази страна, беше планувано още в средата на 2019. Тази година, когато дойде моментът на заминаването, ние бяхме в дилема. В различни части на света коронавирусът вече влизаше във владение над битието на хората, в Китай заболелите бяха много, бройката на жертвите на вируса стремглаво нарастваше ежесекундно, а ние се питахме – да тръгнем ли и да се насладим на дълго плануваното пътешествие или да се откажем в страх и загубили солидна сума пари. Е, авантюристичните ни натури заложиха на емоцията и с отворени умове и сърца приехме предизвикателствата, които съдбата ни беше приготвила в това пътуване. Тръгнахме на 7 март спокойни, че оставяме в България деца и родители в безопасна от този вирус среда. На 8 март официално обявиха заразени от COVID-19, а на 13 март вече бяха факт извънредните мерки в страната ни. Можете да си представите каква паника настъпи, ние се озовахме в държава, в която нямаше заболели, а децата и близките ни останаха там, където епидемията се разрастваше. Заваляха обаждания и имейли, как сме, как ще се приберем, ще се приберем ли изобщо, какви действия ще предприемем в делови и личен план? Оказахме се в изключително странна ситуация, пътешествието ни из екзотиката на Мианмар, което с трепнещи сърца очаквахме, се превърна в микс от разглеждане на забележителности, работа от разстояние (добре, че предвидливо бях взела лаптопа си*) дълги разговори с притеснени роднини, приятели, клиенти, партньори. Всичко това под ярките лъчи на слънцето и онази особена, лепнеща азиатска тръпка, която те обхваща там и те кара да се чувстваш специален."
Населението на Мианмар - наивно по детски
Хората от Мианмар са дистанцирани от суетата на нашето ежедневие и матрицата, в която живеем. Изключително земни, чистосърдечни, мили и наивни по детски, коренно различни от модерните хора, на които съзнателно или не, се стремим да подражаваме. В стремглавата ни обиколка на страната за 13 дни (през Мандалей, Баган, Хехо, Езерото Инле, Танде, Напали и Янгон) чрез потапянето в рутината на селския бит и разнообразието на градската култура успяхме да се докоснем до шарената история, величествените храмове и манастири, разкошната храна, традициите и топлото гостоприемство на Мианмар.
Никога няма да забравя начина, по който ни гледаха местните хора. Подложени на военни агресии и оставени без комфорта на удобствата на модерния свят, това са едни от най-милите и топли същества. Живеещи в бедност и размирици, те са открити, любопитни и приятелски настроени към всички посещаващи страната им.
По време на туровете ни в малките населени места и селцата в погледа на местните се четеше възхищение, все едно сме божества, а те са там, за да ни служат. Цветът на кожата на жителите на Мианмар е по-тъмен от нашия, така че ставахме атракция веднага щом се появявахме някъде в дълбоките дебри на провинциалния живот. Наричаха ни "хората от телевизията" и идваха на тълпи да се снимат с нас, посочваха лицата ни, косите, дрехите ни… Без страх от отхвърляне ни показваха, че ни харесват. Имаме толкова много да учим от тях, коренно различни, все едно съществуваме в паралелни вселени. Бедни, но с отворени сърца, човечни, чисти, даващи и приемащи – все качества, които в Западния свят са на затихване.
Местата в Мианмар, които остават в съзнанието
"Мианмар притежава магията да очарова туристите с неподправената си простота, топлина и доволство, с модела си на отвореност, приемане на другите и смиреност. Фокусирането в други туристически дестинации на Азия до момента е спасило Мианмар от масовката на модерния турист, което я прави все още силно автентична, екзотична и предпочитана за ценителите пътешественици.
Траен спомен ще остави в мен езерото Инле, не само защото се наложи да преодолея фобията си от вода, но и защото начинът на живот там е много различен от всичко, което бяхме виждали по света. Мястото представлява галерия от наколни сгради, жилища и храмове, организирани в малки села, устроени и живеещи във водата. Впечатляват с изградени градини за отглеждане на зеленчуци и водорасли, интересни занаятчийници и културни елементи като рибарите, които гребат с крака, и жените-жирафи от племето Паданг, носещи на вратовете си месингови кръгове, символ на красота или стара традиция за защита от ухапване при нападение от хищници. Интригуваща смесица от нетрадиционно и в същото време ясно изразено туристическо място.
Незабравимо беше и посещението ни в Баган, обявен за исторически парк, защитен от ЮНЕСКО, събиращ в себе си старинни храмове, пясъчни пътища, най-голямата река на Мианмар и бита на местните. Баган обединява на територията си повече от 2000 храма и носи наследството на златните години на империята на Бирма. Изключително енергийно и силно мистично място, в което всеки може да намери по нещо за себе си. Изгревите и залезите бяха нереално красиви в Баган, балони с горещ въздух изпълваха небесната шир над пагодите сутрин, уникални уловени моменти за десктопа на лаптопа ти!
В доста райони обаче туристи не се допускаха, защото все още съществуват етнически конфликти на места и армията, управляваща страната, присъства в живота на населението. Това са главно районът около границата между Мианмар, Тайланд и Лаос, известен с производството на наркотици, южното крайбрежие и около границата с Китай и Бангладеш.
А океанът е вълшебен! Мианмар има дълга брегова ивица – повече от 2000 км. Най-известен и облагороден е районът на Напали, находящ се на брега на Бенгалския залив, където всъщност бяхме и ние. Плажът е безкраен и безлюден, имаше скъпи хотелски вериги, които бяха празни в момента на престоя ни, но локалните малки ресторантчета се радваха на клиенти, предлагайки им божествена храна и уюта да се чувстват като у дома си.
Какво ни очаква през 2021?
"Наложи се да ограничим пътуванията през 2020 не знаем как ще бъде през 2021 г. Набелязала съм си няколко дестинации в Азия, Австралия и Нова Зеландия също, които за момента посещавам само с виртуални турове през лаптопа си, но да се надяваме, че в обозримото бъдеще светът отново ще се отвори и ще можем да осъществим мечтите си за пътешествия.
И като типичен Стрелец ще завърша като смело закича роза на голямото си сърце и се прицеля със своя лък към небето. Ще стрелям по-високо, отколкото човек може да погледне – някъде над звездите, към мястото, където се раждат мечтите.
* Динамичен човек като Мария има нужда от лаптоп, който може да бъде до нея както на работа, така и на път. На снимките я виждате с Lenovo Yoga 6 - умен, елегантен и сигурен лаптоп 2-в-1. Независимо дали го ползвате като лаптоп или като таблет, 13.3"-инчовото бижу на Lenovo ви осигурява висока производителност в движение с процесорите AMD Ryzen™ 4000 и до 18 часа живот на батерията. Използвайте гласовия асистент, потопете се в аудио-визуално съдържание с качество като на кино, насладете се на повече памет и място за съхранение от преди и бъдете спокойни, че сте защитени с четеца за пръстови отпечатъци и privacy shutter на камерата. Нещо повече Lenovo Yoga 6 е с уникално покритие от плат, устойчиво на петна.
Верен Yoga приятел, на който може да разчитате и ще бъде до вас, където и да се намирате.
