Плажът е мястото, където в рамките на два дни (или 2 минути) можеш да станеш свидетел на сцени, които да помниш цял живот. В повечето случаи може би не искаш, но особен избор нямаш. Някои картини не могат да се unseen-ат. Още от първото ти стъпване на пясъка, забелязваш:
Майката с обсесиите
Тази жена винаги тича след детето си и крещи с пълна сила. Изобщо не я интересува кой я чува, важното е че малкият не слуша. Тоест чуват я всички без този, който трябва. След като го е намазала обилно с плажно масло, и му е нахлупила най-голямата шапка, веднага изважда пояса и надуваемите ръкави. Детето иначе е на 12 и тренира плуване. Но мерките за сигурност са на първо място. Естествено, позволява му да влезе “само до коленете”. И ако случайно тази заповед не бъде спазена, следва апокалипсис. Крясъци, плач, събиране на цялата спасителна служба - това са част от действията, които предприема. За да се застрахова. След като детето излиза само на брега, все още неразбрало защо е целия този шум, майката започва да води своя монолог: “Аз на твоите години не съм си и помисляла да…” И така през цялата ваканция.
Спасителят, който се възмущава
Денят на спасителя минава изключително натоварено, тъй като има хиляди неща за вършене. Понякога не може да избере с кое да започне - дали да гледа мач на телефона си, да похапне в някое капанче наблизо или да заговаря минаващите мацки. Разбираме го, изобщо не му е лесно. От време на време обръща поглед към някой удавник. Тъкмо е задрямал и чува писъци. След като едвам си отваря очите, забелязва как една безпомощна ръка маха от водата. “Тези хора срам нямат ли?!” Но нашият човек все пак е добра душа и решава да се намокри. Голяма жертва от негова страна. Докато вади удавника, който едвам диша, му се кара защо изобщо влиза във водата, след като не може да плува. Как смее да му прекъсва втората дрямка за деня? Спасителят е на море, за да си почива, също както останалите.
Удавникът непохватник
Първият враг на спасителя е удавникът, както споменахме. Вечните антагонисти. Но пък този персонаж е неизменна част от плажа всяко лято. Удавник по характер, не по съдба. Привлича внимание отдалеч, тъй като винаги намира начин да предизвика стрес. Когато и да го погледнеш, със сигурност ще си помислиш, че всеки момент ще потъне. Дори да е на метър от брега. Той обожава морето, но е непохватен по удавнически начин. Смята себе си за воден атлет и е твърдо убеден, че просто се заяждаш. За да докаже, че дори Майкъл Фелпс не може да му стъпи на малкия пръст, удавникът демонстрира върховна техника чрез некоординирани движения в някакъв неопределен стил, който сам си е измислил. Според него е ставало дума за бътерфлай. Според целия плаж - за човек, който се устремява към дъното.
За сметка на това, че няма завидни умения в плуването, той стои във водата с часове. Влиза в морето сутринта, плацика се цял ден и излиза на залез. След като е притеснил всички, с усмивка тръгва към шезлонга си.
Сърфистът, ловец на вълни
Сърфистът е на плажа само заради вълните. Той се подготвя с дни, следи прогнози, събира екипировка. Тръгва на пътешествие до спортните магазини, разглежда сайтове с часове. Поръчва на поразия. Отдавна си е взел всичко необходимо, но още една дъска никога не е излишна. Тази му е десетата - да има. Когато се развихри буря, от която плажуващите бягат с пълни сили, настъпва неговият момент. Останал съвсем сам на плажа, с широка усмивка и леко налуден поглед, той се отправя към морето. Едвам върви от вятъра, който отдавна го е оставил без любимата му шапка. Но тя сега не е от значение, важното е, че вълните са по-високи от него. Перфектно - дългоочакваният момент настъпи. Екстремният тип влиза в морето и просто действа. Няма нищо по-хубаво от силния тласък на водата. Скача, върти се, прави номера. За него нощта и денят са едно и също. Той вижда само дъската си. Едвам, защото е тъмно, но това са подробности. А дъждът прибавя още повече адреналин. “Къде е тръпката, ако знаеш, че ще оживееш?”
Царевичарят-поет
Ако искаш да обогатиш речника си, не ти трябват никакви книги или лекции. Достатъчно е да дойдеш на плажа. Очакват те култовите реплики на царевичаря. Нищо че ги повтаря години наред - те са много. Този вечно усмихнат господин е любимец на всички. Особено на онези, които търсят тишина и спокойствие. Артистичен е до степен, която не е позната на никой поет, драматург и художник. Още щом чуеш нещо от сорта на: “Царевичандо” и богатото разнообразие от леко нецензурни сравнения, трябва да знаеш - той е някъде там. Никой не може да ти каже дали е наблизо или на 2 километра. Защото винаги го чуваш така сякаш стои неотлъчно до теб. Понякога се замисляш дали не е само в главата ти. И всъщност много често е. Той всъщност не съществува. Както и ти. А? Какво?
Може да не си спомняш името на шефа си, но репликата “Който разбира, тук се спира” няма начин да не ти остане в съзнанието.
Вечният гларус
Този легендарен тип е на плажа от години. Има такъв тен, че ще си кажеш, че живее на морето. И това всъщност е вярно. Дори през зимата е тук. Говори на гларусите и чете едни и същи вестници. Хората го намират за малко странен, но на него си му е добре. През лятото туристите идват на негова територия. Той знае всичко, което се е случвало в курорта до най-малките подробности. А най-важната му задача е да уведоми останалите с актуалните новини. И като ги разказва, всеки път добавя по нещо от себе си. Въображението му е неизчерпаемо. Когато види млади почиващи, постоянно повтаря, че развалят всичко с доброто си настроение. “Едно време не беше така”. Неговите изяви са разказите му за миналото. “Преди години тук нямаше море”. Той е бил свидетел на какво ли не - само сега може да разбереш какво се е случило през лятото на 78-а.
Досадникът с колонката
Този невероятен досадник мъкне колонката си навсякъде около себе си. Всяка година става все по-голяма. Тъй като не му стигат четирите вида баса, които се смесват от четирите бара на плажа, решава сам да увеличи страданията на околните, като допринесе към музикалния хаос със собствените си предпочитания. Подготвил 20 вида плейлиста за всяко психическо състояние. И откакто продават непромокаеми колонки може да бъде видян в тяхната компания някъде до шамандурата. За него шепотът на вълните е безинтересен - остане ли морето без музикалния съпровод, който си е донесъл, изпада в апатия. Казва, че така си почива. Малко ви пречи да направите същото.
Бизнесменът с лаптопа
“Прайм сделката, на далавера сме” - ще чуеш това от човек с широка усмивка и лукав поглед. Въпреки че е на плажа, той си носи лаптоп, куфар и тефтер. А телефонът му е винаги в ръка. Поръчал си е най-скъпия коктейл, който дори не му харесва. Ключовото е цената да е неоправдано висока. Той е важна клечка, трябва да се знае. Бизнесменът се е облегнал на шезлонга и стои там с часове. Някак си морето му помага да мисли още повече схеми. “Дай да завъртим едно бизнесче тука, сеш’се” - казва го гласно, в случай, че някой е готов да чуе гениалните му идеи. Облечен е с риза, вратовръзка и бански. Трябва да изглежда хем морско, хем представително, ако излезе непредвидена среща с някой дипломат. Кой знае - на Каваците може да е пълно със сериозни хора. Сделкаджията почти не влиза във водата. Ако го направи, ще е за да пита собственика на водните атракциони “Как е хавата?”, и да открадне малко идеи за новия си търговски план.
Кифлата с осемстотин сторита
Винаги има една мацка, която трябва да документира всичко. И разбира се да го публикува в инстаграм. За да информира заклетите си фенове, че тя е на море. В телефона си има поне 100 селфита само от чадъра. Сменя различни бански със скоростта на светлината. Все пак не може да си позволи да се снима само с един чифт - това е направо срамно. Гримът ѝ е като за гала вечеря, но тя постоянно си добавя още червило. Вживява се като инфлуенсърка и прави оригинални влогове. “Водата е много приятна!” - споделя на камерата с най-искрена усмивка. Няма значение, че дори не е влизала в морето - това е твърде old school. Дамата е умна - преценила е, че ако се доближи, може да си намокри косата. Ще развали прическата, за която е изразходвала флакон лак. А най-лошото е, че останалите ще я видят в този неприемлив вид. Тя си мисли, че целият свят се върти около нея, а никой не й обръща внимание: обичайната ситуация с всеки нарцисист.
Лагерниците с високи децибели
Винаги вървят в комплект и всичките са еднакво приятни. Говорят в един глас. По-точно - пищят в тон. Когато видиш група от 10 деца, които тичат стремглаво към теб, по-добре почвай да бягаш още сега. Лагерниците са необикновено явление. Отишъл си на другия край на плажа. Тъкмо си мислиш, че си се отървал от писъците им, но не. Идва някое дете със скаутски костюм и ти хвърля пясък по кърпата, косата, бутилката с вода. Въобще - навсякъде. След това друго се смее толкова шумно, че дори не вече не долавяш репликите на царевичаря. Когато се примириш, че вече слухът ти е трайно увреден, малко момиченце започва да те дърпа за ръката и да те кара да строиш замъци с нея. На края на деня си се примирил и просто играеш с тях на “Сляпа баба” и “Прескочи кобила”. Някои осиновяваш. Точно тогава идва настойникът на лагера и започва да ти крещи - поне знаеш, че си върна слуха.
Автор: Евелина Георгиева
