На 22 септември честваме независимостта на България, обявена през 1908 г.
Как се стигна до този момент и кои исторически събития го предшестват?
Освобождението
В резултат на Руско-турската освободителна война, след близо 500 години чуждо владичество, на 3 март 1878 г. България получава свободата си и отново се появява на картата на Европа.
Берлинският конгрес
Българите се радват за кратко на свободата си. На 13 юли 1878 г. Великите сили подписват Берлински договор, който променя Санстефанския мирен договор. Санстефанска България е унищожена и земите ни са разпокъсани. Северна България (без Северна Добруджа) и Софийският санджак образуват Княжество България. Южна България под името Източна Румелия е обособена като автономна област под върховата военна и административна власт на султана. Югозападните български земи (Македония, Беломорска и Одринска Тракия) са върнати на Турция. Северна Добруджа се предоставя на Румъния. Нишкият санджак, Пиротско и Вранско минават към Сърбия.
Съединението
На 6 септември 1885 г. е обявено Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Това дело се извършва напълно самостоятелно от българския народ, защитено същата година по време на Сръбско-българската война. Съединението получава международно и дипломатическо признание. Страната, обаче, остава васално княжество на Османската империя, което се превръща в основна пречка за довършване започнатото обединително дело.
България няма право да сключва международни договори от военно-политическо естество. Върху територията на страната се разпростират всички клаузи на .т.нар. “режим на капитулации”, който представлява система от икономически и съдебни привилегии за западните държави и техните търговци. България няма право да има министерство на външните работи, както и дипломатически и търговски представители в други страни. Трябва да приема всички икономически задължения, наложени от Османската империя, както и да плажа ежегоден данък.
Въпреки бързия икономически възход в новата страна, идеята за извоюване на независимост се превръща в главна цел на държавния елит.
Независимостта на България
На 22 септември 1908 г. България е обявена за независимо царство.
Тържественото провъзгласяване на независимостта се извършва от княз Фердинанд с Манифест към българския народ, прочетен в църквата “Св. Четиридесет мъченици” в Търново.
След отслужване на благодарствен молебен и прочитане на Манифеста, министър-председателят Александър Малинов се обръща към княза с думите:
“Ваше Величество, държавните интереси, националното достойнство, Ви продиктуваха светото решение да провъзгласите в това историческо и свято място България за независимо Царство. Позволете ми от името на правителството да Ви помоля да приемете титлата български цар”.
Фердинанд отговаря: “С радост и благодарение приемам предложения от народа и правителството титул Цар български”.
От този момент България става суверенна държава, равностоен партньор на останалите европейски страни.
Манифест
На 22 септември княз Фердинанд слиза на гара Трапезица с влак от Русе. Текстът на манифеста е написан на гарата в Две могили от Александър Малинов. Одобрен е от министерския кабинет, а после е коригиран леко от самия Фердинанд. Днес черновата на Манифеста се съхранява в Централния държавен архив и рядко се показва пред граждани.
Ето и част от Манифеста:
“Цели тридесет години, българският народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под мое ръководство и онова на о’ Бозе почившия княз Александър държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи. Въодушевен от това светло дело и да отговоря на държавните нужди и народно желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този ни акт ще намери одобрението на великите сили и съчувствието на целия просветен свят. Да живее свободна и независима България! Да живее българският народ!”
Страната ни получава политически и икономически изгоди, тъй като дотогава митническият режим се определя не от българската държава,а от европейските сили. Независима България променя конституцията и герба си през 1911 г. и вече има право да сключва съюзи, включително политически, военни и стопански.
