Бунтовник, поет, родолюбец, Христо Ботев е една от най-ярките личности в българската история. Роден на 6 януари 1848 г. в Калофер, Ботев получава високо образование за времето си. Завършва началното си обучение в родния град и е приет като частен ученик във Втора Одеска гимназия в Русия. Младият студент изоставя образованието, за да се посвети на народното дело. Придобитите знания, пламъкът и отдадеността му към родината, се отразяват в поетичното му творчество.
Колко са стихотворенията на Христо Ботев?
Ботев пише само 20 стихотворения. Макар и малко на брой, те оставят трайна диря в българската поезия, а някои от тях са превеждани и на много други езици.
Ето кои са те:
1. Борба
2. В механата
3. Гергьовден
4. Делба
5. До моето първо либе
6. Елегия
7. Зададе се облак темен
8. Защо не съм?
9. Към брата си
10. Майце си
“Майце си” е първото стихотворение на Христо Ботев, публикувано в последния брой на вестник “Гайда”, редактиран от Петко Р. Славейков на 15 април 1867 г. По това време Христо Ботев е на 19 години и живее в родния си град Калофер. Според Киро Тулешков, съученик на Ботев, още през лятото на 1864 г. в Одеса, той работи върху варианти на “Майце си”, консултирайки се с професора по славистика Виктор Григорович.
През този период Ботев сътрудничи на Григорович с руски преводи на български народни песни. Тулешков твърди, че още през юни 1864 г. Ботев изпраща стихотворението на Петко Славейков в Цариград, макар достоверността на това сведение не е изяснена, тъй като стихотворението е публикувано от Славейков едва няколко години по-късно.
Какво се случва с дъщерята на Христо Ботев след смъртта му?
11. Моята молитва
Стихотворението “Моята молитва” е публикувано за първи път във вестник “Независимост” през 1873 г. Поводът за създаването на произведението е отпечатването на революционните молитви “Отче наш” и “Верую”, които според “Свобода” “знае наизуст всеки французин”. Ботев използва традиционния жанр като молитвата, но акцентът е поставен върху изповедния характер.
12. На прощаване
На 11 май 1867 г. 19-годишният Христо Ботев държи пламенна реч за светите братя в родния Калофер, след което е принуден да напусне града и да замине за Румъния. В Браила работи като словослагател в печатницата на Димитър Паничков, където се печата вестник “Дунавска зора”. Свързва се с българската революционна емиграция и се сближава с Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
През 1868 г. се включва в четата на Желю войвода, но след като той е заловен, не успяват да се прехвърлят в България. По това време Ботев пише “На прощаване”. Творбата добива голяма популярност още преди Освобождението и се разпространява като песен. Васил Левски записва песента в своя джобен бележник. Някои изменения и съкращения в преписа показват, че той я е знаел наизуст.
13. Ней
14. Обесването на Васил Левски
“Обесването на Васил Левски” е последното стихотворение, написано от Христо Ботев. Посветено е на кончината на Апостола и за първи път е публикувано във вестник “Нова България” на 12 август 1876 г. Заглавието е “Дякон Васил Левски”. Крайният му вариант е публикуван в “Календар за 1876 година” под снимка на Васил Левски, а след това в “Съчинения на Христо Ботйов” от Захари Стоянов. Това е едно от най-жалните и тъжни стихотворения в българската литература. В оригиналния вариант има още един последен куплет, който е премахнат при редакцията му от Захари Стоянов през 1888 г.:
Умря той вече! Юнашка сила
твойте тиране скриха в земята!
О, майко моя, родино мила,
Плачи за него, кълни съдбата!
15. Патриот
16. Послание
17. Пристанала
18. Странник
Роден е Христо Ботев
19. Хаджи Димитър
Тази баладична поема е публикувана за първи път във вестник “Независимост” през 1873 г. Заглавието е име на конкретна историческа личност, което свързва текста с реалността. Стихотворението е посветено на сражението на връх Бузлуджа на 18 юли 1868 г., когато Хаджи Димитър е ранен смъртоносно.
Част от това стихотворение е едно от най-красивите природни описания:
Настане вечер – месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, –
Балканът пее хайдушка песен!
Дълго време се разпространява митът, че това Ботево четиристишие е изписано със златни букви на колона в Сорбоната. За съжаление това не отговаря на истината. Няма документи, които доказват дали някога това е било факт и откъде идва легендата.
Факт е, обаче, че друг стих от Ботев е изписан на барелеф на поета във френската столица. На барелефа на поета пред Българския културен център в Париж стои цитат от “Хаджи Димитър” “Тоз, който падне в бой за свобода…”, преведен на френски език.
20. Хайдути
Христо Ботев загива едва на 28 години на 2 юни 1876 г. в подножието на връх Вола в Стара планина. И до днес не спират споровете дали е бил убит от враг или предаден от свои. Всяка година в деня на неговата гибел - 2 юни - отдаваме почит към паметта на Ботев и всички, загинали за свободата на родината.
И сякаш пророчески са думите на Ботев, с които той си пожелава почитта на бъдещите поколения:
“Но... стига ми тая награда - да каже нявга народът: умря сиромах за правда, за правда и за свобода... “
