Името "100-годишна война" се използва от историците за първи път от началото на XIX в., за да опише продължителния конфликт, пред който се изправят кралете на Франция и Англия от 1337 до 1453 г. Войната продължава точно 116 години.
Два фактора лежат в основата на конфликта:
- статутът на херцогство Аквитания. Въпреки че принадлежи на Кралство Англия, Аквитания остава феодално владение на френската корона. Кралете на Англия искат независимо владение.
- като най-близки роднини на последния пряк крал на Капетингите (Чарлз IV, починал през 1328 г.), кралете на Англия от 1337 г. претендират за короната на Франция.
Теоретично, френските крале, притежаващи финансовите и военните ресурси на най-многолюдната и могъща държава в Западна Европа, имат предимство пред по-малкото и по-рядко населено английско кралсво. Въпреки това, експедиционната английска армия, добре дисциплинирана и успешно използваща дългите си лъкове, за да спре кавалерийските нападения, печели няколко победи над по-могъщите френски сили: голяма победа по море при Сльойс (1340) и по суша при Креси (1346) и Поатие (1356). През 1360 г. френският крал Йоан, за да спаси титлата си, е принуден да приеме Договора от Кале, който предоставя пълна независимост на Херцогство Аквитания, вече значително разширено, за да включва почти една трета от Франция.
Още: Биологични оръжия и прасета срещу слонове: 5-те най-лоши или най-добри тактики за война в древността
Въпреки това, неговият син Шарл V, с помощта на своя главнокомандващ Бертран дю Геклен, до 1380 г. успява да завладее почти цялата отстъпена територия, най-вече чрез поредица от обсади.
След известна пауза, английският крал Хенри V подновява войната и побеждава в битката при Аженкур (1415), завладява Нормандия (1417-1418) и след това се опитва да се короняса като бъдещ крал на Франция чрез Договора от Троа (1420). Но военните му успехи не са съпроводени с политически успехи: въпреки че са в съюз с херцозите на Бургундия, мнозинството от французите отказват английското господство. Благодарение на Жана д'Арк, обсадата на Орлеан е вдигната (1429). След това Париж и Ил дьо Франс са освободени (1436-1441) и след като френската армия е реорганизирана и реформирана (1445-1448), Шарл VII си възвръща херцогството на Нормандия (битката при Формини, 1450) и след това превзема Аквитания (битката при Кастилон, 1453). Краят на конфликта никога не е отбелязан с мирен договор, но замира, защото англичаните признават, че френските войски са твърде силни, за да бъдат пряко конфронтирани.
Английската територия във Франция, присъединена от 1066 г. насам (след битката при Хейстингс), сега остава ограничена до пристанището на Кале в Ламанша (загубен през 1558 г.). Франция, най-сетне освободена от английските нашественици, възвръща мястото си на доминираща държава в Западна Европа
Източник: History
Военни лекари се усъмниха в причината за смъртта на Черния принц
