Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Коя е най-известната симфония на Бетовен?

21 февруари 2024, 19:44 часа

Петата симфония в до-минор Бетовен посвещава на свои покровители и известни меценати – австрийския княз от чешки произход Ф. И. Лобковиц и руския посланик във Виена граф А. К. Разумовски.

Премиера и символика

Тя е изпълнена за пръв път по време на авторски концерт във Виенския театър на 22 декември 1808 г. заедно с Пасторалната симфония. Концертът се оказал неудачен. По време на репетицията композиторът се скарва с музикантите. В залата било студено, публиката седяла в кожени палта и посрещнала равнодушно новите симфонии на Бетовен.

Впоследствие Петата симфония става най-популярна в неговото наследство. В нея са концентрирани най-типичните черти на стила на Бетовен; най-ярко и сбито е въплътена основната идея на неговото творчество, която обикновено се формулира по следния начин: чрез борба към победа. Кратките релефни теми веднага и завинаги се запечатват в паметта. Една от тях, леко видоизменена, преминава през всички части (следващото поколение композитори често ще използва тази техника, заимствана от Бетовен). За тази тема, своеобразен лайтмотив от четири ноти с характерен почукващ ритъм, Бетовен казвал: „Така съдбата чука на вратата“.

Музиката

Първата част започва с темата за съдбата, повторена два пъти фортисимо. Основната партия веднага се развива активно и се устремява към върха. Същият мотив на съдбата започва странична партия и постоянно напомня за себе си в басовете на струнната група. Контрастиращата с него странична мелодия, напевна и нежна, обаче завършва със звънка кулминация: целият оркестър повтаря мотива за съдбата в заплашителни унисони. Очертава се видима картина на упорита, непримирима борба. Първата част не дава заключение, оставяйки слушателя в напрегнато очакване на продължението.

Там, където му е мястото. Учени ще изпълнят последното желание на Бетовен

Бавната втора част е замислена от композитора като менует. В окончателния вариант първата тема наподобява песен, лека, строга и сдържана, а втората тема - поначало вариант на първата, придобива героични черти от медните духови инструменти и обой, съпроводени от удари на тимпани. Неслучайно мотивът за съдбата звучи скрито и тревожно, като напомняне.

Любимата на Бетовен форма на двойни вариации се поддържа в строго класически принципи: и двете теми се представят все по-кратко, обрасли с нови мелодични линии, полифонични имитации, но винаги запазват ясен, ярък характер, ставайки още по-величествени и тържествени към края на частта.

Тревожното настроение се завръща в третата част. Продължават сблъсъците и борбата, започнали в сонатното алегро на първата част. Първата тема е диалогична – скритият въпрос, звучащ едва доловимо в глухия бас на струнната група, получава отговор от замислена, тъжна мелодия на цигулки и виоли, поддържана от духовите инструменти.

Валдхорните, последвани от целия оркестър, утвърждават мотива за съдбата: в такава заплашителна, неумолима версия дотогава тя не е срещана.

8 интересни факта за Бетховен, които НЕ знаете

Финалът, който започва без прекъсване, изпълва всичко наоколо със светлина. Триумфът на победата е въплътен в акордите на героичния марш. Усилвайки неговия блясък и мощ, композиторът за първи път въвежда в симфоничния оркестър тромбони, контрафагот и пиколо. Музиката от епохата на Френската революция е ярко и пряко отразена тук - маршове, шествия, масови тържества на бушуващите тълпи.

Казват, че наполеоновите гренадири, които присъствали на концерта във Виена, скочили от местата си при първите звуци на финала и отдали чест.

Масовостта се подчертава от простотата на темите, предимно от пълен оркестър - закачливи, енергични, без подробности. Обединява ги един ликуващ характер, който не се смущава в развитието си, докато в него не нахлува мотивът на съдбата. Звучи като напомняне за минали борби и може би като предвестник на бъдещето: все още ще има битки и жертви. Но сега темата за съдбата вече няма същата страховита сила. Ликуваща реприза утвърждава крайната победа. Продължавайки сцените на масовото празненство, Бетовен завършва сонатното алегро на финала.

Любомир Атанасов
Любомир Атанасов Отговорен редактор
Новините днес