Първата Нобелова награда за физика е присъдена на немския физик Вилхелм Конрад Рьонтген „като признание за изключителните му заслуги към науката, изразени в откриването на забележителните лъчи, впоследствие наречени в негова чест“.
Вилхелм Рьонтген е бил трудолюбив човек и като ръководител на института по физика към университета във Вюрцбург е имал навика да остава до късно в лабораторията.
Той прави основното откритие в живота си - рентгеновите лъчи - когато е на 50 години.
Знаете ли в коя област не се дава Нобелова награда?
На 8 ноември 1895 г., Рентген продължил да работи. Пуснал отново ток в катодната тръба, затворена от всички страни с плътен черен картон. Хартиен екран, разположен наблизо, покрит със слой кристали от бариев платиноцианид, започнал да свети зеленикаво. Ученият изключил тока и светенето на кристалите спряло. Когато напрежението било подадено отново към катодната тръба, светенето на кристалите, които по никакъв начин не били свързани с устройството, се възобновило.
В резултат на по-нататъшни изследвания ученият стига до извода, че от тръбата се излъчва непознато лъчение, което по-късно нарича рентгенови лъчи. Експериментите на Рентген показват, че рентгеновите лъчи възникват в точката на сблъсък на катодни лъчи с препятствие вътре в катодната тръба (тормозно лъчение на ускорени електрони).
Ученият прави тръба със специален дизайн - антикатодът бил плосък, което осигурявало интензивен поток от рентгенови лъчи. Благодарение на тази тръба (по-късно тя ще бъде наречена рентгенова), в продължение на няколко седмици той изучава и описва основните свойства на непознато досега лъчение, наречено рентгеново лъчение.
Както се оказва, рентгеновите лъчи могат да проникнат през много непрозрачни материали, но не се отразява или пречупва. Прозрачността на веществата по отношение на изследваните лъчи зависи не само от дебелината на слоя, но и от състава на веществото. Рентгеновото лъчение йонизира околния въздух. Той кара редица материали да флуоресцират. Той има много по-голяма проникваща способност от катодните лъчи и за разлика от тях не се отклонява от магнитното поле.
Трима учени получиха Нобеловата награда за физика за 2023 година
Рентген също открива, че въпреки че окото не реагира на радиация, то осветява фотографските плаки. На 22 декември той успява да направи първите снимки с помощта на рентгенови лъчи. Рьонтген е подпомаган от съпругата си Анна Берта Лудвиг, чиято ръка става обект на научни изследвания. Изображението показва кости, меки тъкани и ясно видим брачен пръстен на пръста. Тъй като радиацията е подобна на светлината в много свойства, в първото си съобщение до Вюрцбургското физико-медицинско дружество за откритието (28 декември 1895 г.), Рентген предпазливо предполага, че това са надлъжни еластични вибрации на етера, за разлика от светлината, които физиката от онова време счита за напречни вибрации на етера.
Откритието на немския учен оказва голямо влияние върху развитието на науката. Експериментите и изследванията с помощта на рентгенови лъчи помогнаха да се получи нова информация за структурата на материята, което заедно с други открития от онова време ни принуди да преразгледаме редица принципи на класическата физика. Изследванията, свързани с рентгеновите лъчи, скоро доведоха до откриването на радиоактивността: А. Бекерел, М. и П. Кюри. След кратък период от време рентгеновите тръби намират приложение в медицината и различни области на техниката.
Представители на индустриални компании се обърнаха към Рентген с предложения за изгодно закупуване на правата за използване на изобретението. Но ученият отказал да патентова откритието, тъй като не смятал изследванията си за източник на доходи.
