България пада под османска власт през 1396 г., когато е превзета последната българска крепост - Видинското царство, а цар Иван Срацимир е пленен от султан Баязид.
Настъпва краят на Българската държава, която цели пет века е част от Османската империя. Дълго време се смяташе, че последният цар на България преди Освобождението е цар Иван Срацимир.
След задълбочени проучвания няколко български историци доказват, че Видинското царство продължава своето съществуване до 1422 г.
Кой последният цар на България?
Константин II Асен
Иван Срацимир и Иван Шишман
Иван Срацимир и Иван Шишман са синове на цар Иван Александър. Макар престолонаследник да е първородният му син Михаил Асен, под влияние на втората си жена красивата еврейка Сара, Иван Александър обявява за престолонаследник на Тървоно сина си от втория брак - Иван Шишман.
Брат му Иван Срацимир (втори син от първата му съпруга) е изпратен във Видин, където през 1356 г. се обявява за самостоятелен владетел с титлата “цар на българи и гърци”. Младият владетел се жени за дъщерята на влашкия воевода Николае Басараб - Анна и прекъсва почти всичките си връзки с Търново, като се сближава с власите.
След смъртта на цар Иван Александър през 1371 г. Търновското царство се поема от Иван Шишман. Между двамата братя се установяват толерантни отношения, които продължават до 1381 г. Тогава Иван Срацимир отделя Видинската митрополия от Търновската патриаршия и я подчинява на Цариградската. С този акт показва пълната си независимост от Търново.
Кой български владетел получава византийската титла патриций?
Противоречия между Търновското и Видинското царство
През това време на Балканите идва нова заплаха - османските завоеватели. Докато османската заплаха е далече от Видин, Иван Срацимир не се намесва във войната с османците. През 1393 г. Търновското царство е превзето. Иван Срацимир изпраща делегация при османския управител на Търново, водена от сина му Константин и видинския митрополит Йоасаф. Преговорите засягат статута на българските земи след смъртта на цар Иван Шишман и правото на Видинската митрополия над Търново.
Падане на Видинското царство
Маджарският крал Сигизмунд организира кръстоносен поход срещу османците, в който участват маджари, французи, поляци, англичани. През лятото на 1396 г. тази 60-хилядна войска достига Видин. Цар Иван Срацимир посреща кръстоносците и застава на тяхна страна. На 25 септември крал Сигизмунд претърпява пълно поражение в битката край Никопол.
Султан Баязид се отправя към Видин. Българският цар е пленен и заточен.
Константин II Асен
Последният български владетел е син на Иван Срацимир от брака му с влашката принцеса Анна Басараб. Още в младежките му години баща му го коронясва за съвладетел.
Оскъдна е информацията за съдбата на този цар и Видинското царство след смъртта на Иван Срацимир. В писма на маджарския крал Сигизмунд се описват размириците през периода 1402-1422 г. В много от тези документи за България и нейния цар Константин се говори като за отделна държава със свой владетел. Сигизмунд нарича цар Константин “прославеният император на България”. В резултат на тези сведения се коригират досегашните твърдения, че през 1396 г. се поставя края на Видинското царство.
Кой български владетел получава титлата кесар от византийския император?
Предполага се, че след 1397 г. Видинското царство придобива васалитет с утежнен статут под властта на цар Константин II Асен.
След битката при Анкара през 1402 г. султан Баязид загива, а неговите наследници Сюлейман, Муса и Мехмед I започват борба за престола. Маджарският крал Сигизмунд се възползва от това, като организира християнска коалиция през 1404 г., в която се включва и видинският цар Константин. През 1406 г. християнските войски разбиват османците и завладяват Силистра.
В българските земи избухва въстание, известно като въстанието на царските синове Константин и Фружин. Най-широк размах въстанието придобива през 1408 г.
В междуособната война между братята султани, българите застават на страната на Муса, който им обещава подкрепа. Муса убива Сюлейман и се обявява за владетел. След това, обаче, прекратява съюза с християните и подлага на опустошения българските земи. В българския фолклор той е възпят кат страшния Муса Кеседжия.
Цар Константин II Асен продължава успешни действия за отвоюването на бащиното наследство. Заедно с другите балкански владетели, той подкрепя Мехмед в борбата за престола. През 1413 г. Мехмед I сключва мир с християнските си съседи, включително и с цар Константин II Асен. Антиосманското движение в България продължава до 1417 г. и затихва с потушаването на бунта на шейх Бедредин Симави, който проповядва равенство между християни и мюсюлмани.
Видинското царство съществува до 1422 г, когато новият султан Мурад II разгромява бунтовника Дюзме Мустафа и установява политика на централизация в османската държава.
Преди превземането на Константинопол от османците, султанът настъпва срещу християнските съседи. Фируз бей е изпратен във Влашко, когато вероятно е унищожена и българската власт във Видин, а цар Константин II Асен бяга в Унгария. За смъртта на царя съобщава Константин Костенечки. По негови сведения “прославеният император на България” умира на 17 септември 1422 г. в Белград. Той е последният български владетел чак до Освобождението на България от османска власт.