Кой е написал първия български роман се оказва труден въпрос, тъй като изданието претърпява печален крах, а авторът му е критикуван от много творци, изковали злощастната му съдба.
Кой е написал първия български роман?
Преди вечният, най-българският вазовски роман „Под игото“ да бъде завършен през 1888 г., печатан в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“ и най-накрая издаден като отделно издание през 1894 г., друг български роман се опитва да достигне до сърцата на читателите. Той носи името „Ничтожна фамилия и въздушна природа”, а за вдъхновение за написването му и издаването му през 1885 година служи „Остроумний хидалго Дон Кихот от Манш. Роман от М. Сервантеса“.
Испанският роман, попаднал в ръцете на бъдещия автор на първия български роман, го вдъхновява и той да сътвори такъв и да го поднесе на родния читател. Наричан е днес революционера на перото, носителя на непознати идеи, но приживе не е оценен и си отива неразбран, отритнат и унижен в психиатрична клиника. Кой е този българин? Кой е написал първия български роман и каква е тъжната история на живота и творчеството му, довела до този печален край?
Роденият в Клисура и преместил се в София след Освобождението Нягул К. Семков е авторът на първия български роман. От собственик на гостилница в столицата Семков се превръща в творец, чиито нестандартен изказ впечатлявал, но чиито роман имал печалба съдба – само година след издаването романът, представляващ философски въпроси и отговори за Вселената и мястото на човека в нея, е охулен и причислен към т.нар. „литературни боклуци“. Редица български популярни творци, сред които и Алеко Константинов, критикуват Семков и така издадената книга нито добива популярност сред читателите, нито е търсена от тях. Романът залежава, а мечтата на Семков да получи признание и уважение е разбита на пух и прах.
Кой ще е българският роман на годината?
Печалната история на романа
Любопитен момент е, че авторът е посветил романа си на Стефан Стамболов, който като председател на Народното събрание, към което авторът се обръща за финансиране на печата на труда си, пуска в ръката му няколко гроша дарение „Този малък ми трудец посвещавам на Ст. Стамболов в знак на доброжелателността му”. Останалите пари са събрани от българи и чужденци, които давали по 70 ст., за да закупят предварително романа.
Приказката обаче свършва тук и започва кошмарът на автора. Виждайки посвещението Стамболов иска наказание за автора, страницата е откъсната от книгата, а огромна част от тиража – осакатена. Лошите новини за Семков не спират тук. Редица критици осъждат труда му, наричат го неструващ, бездарен, незаслужаващ да бъде закупен. Авторът си отива обруган, обиден и неразбран. Унижен и тъжен. Участ, която не заслужава нито един творец, държал перо в ръката си. Нито едно произведение, родено от сърцето и душата, заченато в мислите и видяло бял свят след толкова усилия да бъде написано, финансирано и издадено.
Първият български роман и Семков днес
Днес Семков е признат автор, но самият той не може да разбере, че най-накрая романът му не се нарича боклук, а новаторски, идеен, литературно явление, авангарден и велик. Едва през 1991 година Семков получил високо признание – списание нарежда името му сред тези на Луи Арагон, Пол Елюар, Октавио Пас и други представители на сюрреализма. Признание, което Семков не е получил и усетил приживе, което няма как да успокои душата му, останала някъде там – погубена и болна от липсата на разбиране, от липсата на национално самочувствие на неговите съвременници. Така завършва тъжната история на първия български роман. Потърсете го и го прочетете – като своеобразно преклонение пред неразбраната и изтерзана душа на автора. Светла му памет.
