Спокойствие, красива природа, автентична възрожденска архитектура, уютни ресторантчета с вкусна храна… Всичко това ще срещнете в живописното градче в Средна гора - Копривщица.
Освен че е притегателно място за посетители, Копривщица е прочута като родно място на велики българи.
Кой е най-известният българин, роден в Копривщица?
Трудно е да се посочи само едно име.
Сред най-известните българи, родени тук, са Любен Каравелов, Петко Каравелов, Димчо Дебелянов, Найден Геров, Йоаким Груев и, разбира се, водачите на Априлското въстание, които ще представим накратко тук.
Георги Бенковски
Апостолът на Априлското въстание е роден под името Гаврил Хлътев в Копривщица през 1843 г. Баща му умира, когато Гаврил е едва 5-годишен и момчето е отгледано от своята майка. Едва 22-годишен младежът започва да работи като абаджия като баща си и търгува из цялата Османска империя.
Заради постоянните пътувания, Гаврил научава цели седем езика - турски, арабски, италиански, гръцки, румънски, полски и персийски. След запознанството си със Стоян Заимов в Букурещ, се запалва по националноосвободителните идеи, на които посвещава живота си оттук насетне. Малка група, начело със Стоян Заимов, трябва да мине по море до Цариград и да подпали столицата, за да привлече вниманието на Великите сили. Към първоначалния план е трябвало да бъде убит и султан Абдул Азис. Тази задача е възложена на Гаврил. Акцията е неуспешна, но завръщането на Гаврил крие големи рискове. Хлътев се снабдява с паспорт на полския инженер и революционер Антон Бенковски, като той сменя първото име на Георги.
През 1875 г. Бенковски отива в Гюргево - центъра на българската революционна емиграция в Румъния. Впечатлява с плам, силна воля, лидерски качества, поради което Панайот Волов отстъпва доброволно поста си на водач на Четвърти революционен окръг в полза на Бенковски, защото “той е по-достоен от мене”. След като получава Кървавото писмо от Тодор Каблешков, Бенковски веднага вдига на бунт Панагюрище. Сформира легендарната Хвърковата чета, с която обикаля близките села и ги вдига на оръжие. Над горящия връх Лисец, Бенковски изрича думите “Моята цел е постигната вече! В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравее!”
След жестокото потушаване на въстанието, Бенковски разпуска четата и тръгва към Тетевенския Балкан, където е предаден на турците от овчаря дядо Въльо и убит на 12 май 1876 г.
Тодор Каблешков
Друг апостол на Априлското въстание също е роден в Копривщица през 1851 г. в заможното семейство на Лулчо Каблешков. От малък губи майка си е отгледан от леля си Пена, съпруга на прочутия копривщенски хайдутин Дончо Ватах.
Още от дете Тодор се вълнува от съдбата не бедния си народ. Учи в Пловдив при даскал Йоаким Груев, където се сблъсква с гърцизацията и надменното отношение към българите. Дотолкова е изпълнен с ненавист към това, че дори иска да смени “гръцкото“ си име Тодор с българското Богдан. Учи във френския лицей в Цариград. Именно той прави първия превод от френски на български на романа “Граф Монте Кристо”.
При завръщането си в родния град се среща с Васил Левски, което е повратен момент в живота му. Тодор постъпва като телеграфист в Одринската железопътна гара, по-късно е преместен в Пловдив, където става и началник на гарата.
През 1874 г. напуска службата си и се отдава напълно на борбата за освобождение. Става един от най-дейните водачи на Четвърти революционен окръг. С негова помощ в Копривщица са създадени пет чети от по 100 души, а неговата любима Мария Българова извезва знамето на свободата. При преждевременното избухване на въстанието, в Копривщица пристигат заптиета с цел да го арестуват. Тогава Каблешков пише легендарното Кърваво писмо, подписано с кръвта от първия убит турчин, с което обявява началото на въстанието. Младият апостол успява да се спаси и да участва активно във въстанието, което, за съжаление, завършва трагично. Опитва да избяга в гората, но в Троянския Балкан е предаден и заловен. В затворите Каблешков не издава нито един от съмишлениците си и заявява
“Моята младост принадлежи на Отечеството ми, паша ефенди, и ако ми е мъчно, то е затова, че бесилката ще ми отнеме възможността да се боря за свободата му против вашата омразна, тиранична власт. Нашата кръв ще обагри пътя към свободата и над измъчената ни родина ще изгрее слънцето на българската правда”.
