Ако се разходите из центъра на Перник, неминуемо ще видите паметник с внушителни размери – фигура на храбър войн, яздещ кон и с вдигната към небето ръка с оръжие. Перничани не са войнствени хора, не това е причината този величествен паметник да извисява своята гръд в центъра на града. Отговорите се крият във въпроса чий е този паметник и с какво е останала известна тази емблематична фигура от българската история.
Чий е паметникът в центъра на Перник?
Чували ли сте за Кракра Пернишки? Българският военачалник, живял през 10–11 век, остава в историята с храбростта си, с бойните си умения и с несломимия дух, както и с пораженията, които нанася на византийския император Василий II българоубиец, докато отбранява Пернишката крепост – най-значимото му дело по време на властването на Самуил, което го прави безсмъртен в паметта на народа и емблематична фигура от историята ни. Паметникът, издигнат в центъра на града, е символ на благодарността на народа и път към безсмъртието за Кракра Пернишки. Паметта на героя до такава степен е свързана с Перник, че често погрешно крепостта Перник – една от най-големите български крепости, е наричана крепостта Кракра.
Знаете ли какво е старото име на Перник?
Кой е Кракра Пернишки?
Всъщност кой е Кракра Пернишки и с кои свои дела остава в историята? Освен военачалник Кракра е бил и велмоджа, както и е управлявал обширна област с 35 крепости в последните години от съществуването на Първото българско царство. Това съвсем не е случайно, тъй като Кракра Пернишки се е славел с отличните си умения да защитава българските крепости и неведнъж е съумявал да разгроми противниците византийци и да ги отблъсне, принуждавайки ги да отстъпят.
Кракра Пернишки е не просто военачалник с умения, достойни за възхищение, печелещ битките. Когато се чудите кой е Кракра Пернишки, не по-малко ценно е да знаете, че духът и твърдостта му, отдадеността му на България са били не по-малко ярки от военното му дело. Това проличава най-ярко през 1004 година по време на първата обсада на Перник. Кракра Пернишки не просто отблъсква противника и защитава крепостта, но и отказва на императора да застане на негова страна, което вероятно би му донесло слава и власт. Кракра обаче избира България пред тях, а бойните му умения и жертвоготовността, обичта към родината го увековечават в сърцата и паметта на народа – нещо, което е по-ценно от слава и власт.
Нападението над крепостта Перник от 1004 година не било единственото. Разположена на стратегическо място и превърната във важен военно-политически, търговски и културен център, крепостта, създадената след присъединяването на днешна София и околностите ѝ към България от хан Крум през 809 година, се превърнала в честа мишена на византийските набези. Твърдостта и непреклонността на Кракра Пернишки, многократно отбранявал и спасявал крепостта, продължават чак до 1018 година, когато след смъртта на владетеля на Първата българска държава – цар Иван Владислав – Кракра най-накрая склонява да се подчини на византийския император, присъединявайки към Византия градовете, които управлява, като в замяна получава титлата патриций, давана на висши длъжностни лица и лица, които управлявали провинции във Византийската империя.
И отново кой е Кракра Пернишки?
Защитник на Перник, спасител на крепостта, смел войн, но кой е той? Какъв е по народност, къде е роден и как е живял, преди да се отдаде с готовност за саможертва в защита на крепостта? Съдейки по името му, повечето историци считат, че Кракра е от прабългарски род, като се допуска, че е наследник на болярите, избягали при завладяването на Преславска България от византийския император Цимисхи. Подробности за живота и произхода му не са известни, но Кракра Пернишки остава в историята – в паметта на народа, в сърцата на перничани, в творчеството на П.Р. Славейков, в легендите и в центъра на Перник, където се издига паметникът му.
